Маската на смъртта [bg]

— Направо на вас ли я подаде?

— Ами, да. Извади пелерината и ми подаде чантата. Аз я оставих на пода до мен, струва ми се.

— Някой друг доближи ли се до чантата?

— Не.

— Все някой трябва да я е пипнал.

— Не, уверявам ви.

— А когато я оставихте до вратата?

— Влезох в солариума последна и след това никой не е приближавал до чантата.

— С вас ли беше през целия ден?

— Как да ви кажа. Влизаш, излизаш… През определена част от деня беше в стаята ми.

Ножът можеше да е поставен вътре по всяко време, макар здравият разум да диктуваше, че е най-добре подобно оръжие да бъде мушнато там в последния възможен момент, за да се избегне разкриването му. Всеки би могъл да отвори чантата на Мей. И някой го беше направил. Андрю Картър. Дали в сумрака на помещението той не бе се възползвал от това скривалище?

— Спомняте ли си какво друго имаше в чантата ви, освен пелерината, госпожице?

— Лечебните ми средства за спешна помощ. Никъде не ходя без тях. Няколко зелени кристала авентурина, малко парче пирит и обсидиан; календар със зодиакалните знаци, махало… Общо взето, обикновени неща. Сигурно всичко се е разбъркало вътре. Наложи се да цапардосам с чантата един репортер, за да мина през вратата.

Надеждите на Барнаби угасваха една след друга. Щеше да изпрати конеца в лабораторията, разбира се, макар изобщо да не се съмняваше, че именно такъв конец се е закачил на дръжката на ножа, с който бе извършено убийството. Току-що направеното откритие обаче не само не изясняваше, а още повече оплиташе картината. Представи си как убиецът рови в чантата, изтичва до подиума, пронизва Крейги и се смесва с тълпата. Човек едва ли би измислил нещо по-нелепо. Стори му се, че и Арно нещо говори.

— Казахте ли нещо, господин Гибс?

— Да, има още една такава чанта.

— И друга ли?

— Да — потвърди и Мей. — Съвсем забравих за нея. Изработих една за Суами като подарък за рождения й ден. Тя толкова много харесваше моята.

— Същите материали ли използвахте?

— Не съвсем, но почти. Имах едно излишно парче плат.

— Не допускам на някой от вас да му е направило впечатление дали Суами е носела чантата в солариума.

— Носеше я, естествено — обади се Арно. — Остави я до краката си.

— На подиума ли?

— Да.

— Разбирам.

— Тя не се разделя с нея — уточни Мей. — Много я харесва. Това помогна ли ви, инспекторе?

Барнаби я увери, че в една или друга степен — да.

— Имате жаба в гърлото си — реши да бъде любезна Мей. Дръжките на чантата паднаха настрани. — Позволете да ви предложа едно лековито бонбонче.