Прагът на вечността [bg]

— Защо Министерството на отбраната така се бави да изпрати оръжие на нашите другари в Куба? Куба е единствената революционна страна на американския континент. Тя е доказателството, че марксизмът е приложим в цял свят, не само на изток.

Симпатиите на Димка към кубинската революция бяха повече от идеологически. Той беше развълнуван от брадатите герои с бойни униформи и пури — такъв контраст с мрачните съветски водачи в техните сиви костюми. Предполагаше се, че комунизмът е един ведър поход, който ще превърне света в по-добро място. А Съветският съюз понякога беше повече като средновековен манастир, където всички бяха положили обет за бедност и послушание.

Евгений Филипов, референт на министъра на отбраната, настръхна.

— Кастро не е истински марксист. Той пренебрегва правилната линия на Кубинската народна социалистическа партия. — КНСП беше промосковската партия. — Той върви по свой собствен ревизионистки път.

По мнението на Димка комунизмът отчаяно се нуждаеше от ревизия, но той не го изрече на глас.

— Кубинската революция е мощен удар срещу капиталистическия империализъм. Трябва да я подкрепяме, дори само защото братята Кенеди толкова мразят Кастро!

— Мразят ли го? — отвърна Филипов. — Не ми е известно. Инвазията в Залива на свинете беше преди година. Какво са свършили американците оттогава?

— Отклониха мирните предложения на Кастро.

— Вярно. Консерваторите в Конгреса няма да допуснат Кенеди да сключи договор с Кастро, дори и той да го иска. Но това не означава, че той ще започне война.

Димка огледа събралите се в трапезарията сътрудници в ризки с къси ръкави и по сандали. Те наблюдаваха него и Филипов и дискретно запазваха мълчание, докато дойдеше време да преценят кой ще победи в този гладиаторски двубой. Той каза:

— Трябва да се погрижим кубинската революция да не бъде отхвърлена. Другарят Хрушчов вярва, че ще има нова американска инвазия, този път по-добре организирана и по-щедро финансирана.

— Но къде са Ви доказателствата?

Димка беше разгромен. Той беше нападателен и даде всичко от себе си, но позицията му беше слаба.

— Нямаме доказателства нито за едното, нито за другото — призна той.

— Трябва да вадим заключения от вероятностите.

— Или можем да отлагаме въоръжаването на Кастро, докато положението се изясни.

Неколцина от насядалите около масата закимаха в знак на съгласие. Филипов беше отбелязал значителна преднина пред Димка.

— Всъщност има известни доказателства — обади се в този момент Наталия. Тя подаде на Димка машинописните страници, които четеше на плажа.

Димка прегледа документа. Беше доклад от шефа на резидентурата на КГБ в Съединените щати и носеше заглавие „Операция Мангуста“.

Докато той четеше припряно, Наталия каза: