Прагът на вечността [bg]

— Може би и ти трябва да дойдеш на някоя мисия. Да видиш лично — каза Тедър тогава.

Беше предизвикателство и Тедър не очакваше Джордж да приеме. Но Джордж знаеше, че ако откаже, ще се постави в по-слаба позиция. Точно сега той имаше надмощие: беше противник на „Мангуста“ по морални и политически съображения. Откажеше ли участие в рейда, щеше да изглежда страхливец. А навярно и част от него не можеше да устои на предизвикателството да докаже смелостта си. Затова той неразумно отговори:

— Да. А ти ще дойдеш ли?

Това изненада Тедър и Джордж ясно видя, че му се иска да оттегли предложението. Но сега и към него беше отправено предизвикателство. Такова нещо Грег Пешков би нарекъл състезание по надпикаване. И Тедър се почувства неспособен да отстъпи; макар че каза, все едно току-що му беше дошло на ум:

— Разбира се, не можем да кажем на Боби, че си дошъл.

И ето ги тук. „Жалко“, размишляваше Джордж, „че президентът Кенеди толкова си пада по шпионските романи на британския писател Иън Флеминг“. Президентът явно си мислеше, че светът може да бъде спасен от Джеймс Бонд и наистина, както в романите, Бонд беше „упълномощен да убива“. Пълни глупости. Никой не беше упълномощен да убива.

Мишената им беше един градец на име Ла Исабела. Разположен беше на тесен полуостров, който стърчеше като пръст от северния бряг на Куба. Беше пристанище и единственият поминък беше търговията. Целта беше да унищожат пристанищните съоръжения.

Пристигането им беше предвидено за зазоряване. Небето на изток сивееше, когато шкиперът Санчес намали оборотите на мощния двигател и ревът му се сниши до ниско боботене. Санчес добре познаваше тази ивица от крайбрежието: преди революцията баща му беше притежавал тръстикова плантация недалеч. На мъждивия хоризонт започна да се очертава силуетът на града и Санчес угаси двигателя и извади чифт гребла.

Приливът ги понесе към града; греблата служеха главно за насочване. Появи се редица бетонни кейове. Зад тях Джордж смътно видя големи складове с полегати покриви. В пристанището нямаше големи кораби — по-нататък край брега бяха закотвени няколко малки рибарски лодки. Вълничките шепнеха тихо по сушата, иначе светът беше притихнал. Тихата моторница удари един кей.

Люкът се отвори и хората се въоръжиха. Тедър подаде на Джордж пистолет. Джордж поклати глава.

— Вземи го — настоя Тедър. — Опасно е.

Джордж знаеше какво си е наумил Тедър. Искаше Джордж да изцапа ръцете си с кръв. Така вече нямаше да може да критикува „Мангуста“. Но Джордж не се подлъгваше толкова лесно.

— Не, благодаря — отвърна той. — Аз съм единствено наблюдател.

— Аз ръководя тази мисия и ти заповядвам да го вземеш.

— Аз пък ти казвам да се разкараш.

Тедър отстъпи.

Санчес привърза лодката и всички слязоха. Никой не говореше. Санчес посочи най-близкия склад, който освен това изглеждаше и най-голям. Всички хукнаха нататък. Джордж беше последен.