Прагът на вечността [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Серия: ХХ век #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-619-193-009-8
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Прагът на вечността [bg]». Краткое содержание книги:
Димка се притесняваше от общата спалня. Ако Нина поискаше да спи с него, в една стая ли щяха да се любят двете двойки? Подобни решения не бяха непознати, когато Димка беше студент в претъпкано общежитие. Въпреки това идеята не му харесваше. Освен всичко останало, той не искаше Валентин да знае точно колко неопитен е.
Питаше се къде ли спи Нина, когато Валентин остава да нощува тук. После забеляза купчинка одеяла на пода в дневната и реши, че тя спи на дивана.
Нина сложи месото в голям тиган; Анна накълца голяма ряпа; Валентин извади прибори и чинии, а Димка наля бира. Всички, освен него знаеха какво следва. Той беше малко нервен, но се справяше.
Нина приготви поднос със закуски: консервирани гъби, блини, наденица и сирене. Докато яхнията се задушаваше, те отидоха в дневната. Нина седна на дивана и потупа мястото до себе си, за да покаже, че Димка трябва да седне там. Валентин се настани на креслото, а Анна седна на пода в краката му. Слушаха музика по радиото и пиеха бира. Нина беше сложила разни подправки в яхнията и от аромата, който се носеше от кухнята, Димка огладня.
Разговаряха за родителите си. Родителите на Нина бяха разведени, тези на Димка живееха разделени, а Анините се ненавиждаха.
— Моята майка не харесваше баща ми — каза Димка. — Аз също. Никой не харесва кагебистите.
— Бях омъжена веднъж и няма да повторя — каза Нина. — Познавате ли някой, който да е щастливо женен?
— Да — отвърна Димка. — Вуйчо ми Володя. Знайте, че вуйна ми Зоя е разкошна. Физичка е, но изглежда като филмова звезда. Като малък я наричах вуйничка от журнала, понеже приличаше на невъзможно красивите жени по снимките в списанията.
Валентин погали косите на Анна и тя положи глава на бедрото му по начин, който се стори съблазнителен на Димка. Искаше да докосне Нина и тя със сигурност не би възразила — защо иначе да го кани в апартамента си — но се чувстваше несръчен и засрамен. Искаше му се тя да направи нещо: тя беше опитната. Ала на нея явно й стигаше да слуша музика и да отпива от бирата с бегла усмивка на лицето си.
Накрая вечерята беше готова. Яхнията беше вкусна: Нина беше добра готвачка. Хапнаха я с черен хляб.
Когато се нахраниха и разтребиха, Валентин и Анна влязоха в спалнята и затвориха вратата.
Димка отиде в банята. Лицето в огледалото над мивката не беше хубаво. Най-привлекателната му черта бяха големите сини очи. Тъмнокестенявата му коса беше подстригана късо, по военному, както се смяташе подходящо за младите апаратчици. Изглеждаше като сериозен младеж, чиито мисли са далеч над секса.
Провери презерватива в джоба си. Такива работи бяха дефицитни и той положи много усилия да намери. Но не беше съгласен с мнението на Валентин, че забременяването е проблем на жените. Чувстваше, че няма да се наслади на секса, ако знае, че принуждава момичето да преживее или раждане, или аборт.
Върна се в дневната. За негова изненада, Нина беше облякла горна дреха.
— Мислех си да те изпратя до станцията на метрото.
Димка се изуми.
— Защо?
— Не смятам, че познаваш квартала, а не бих искала да се изгубиш.
— Искам да кажа, защо искаш да си тръгна?
— Какво друго да правиш?
— Бих искал да остана и да те целуна — отговори Димка.
Нина се разсмя.
— Каквото ти липсва като изтънченост, компенсираш с ентусиазъм.
Тя свали палтото и седна.
Димка седна до нея и плахо я целуна.
Тя отговори с желание, което му даде увереност. Димка осъзнаваше с растящо вълнение, че неговата неопитност не я притеснява. Скоро започна нетърпеливо да се бори с копчетата на роклята й. Тя имаше чудесни големи гърди. Затворени бяха в як практичен сутиен, но Нина го свали и подаде гърдите си за целувки.
След това нещата се развиха бързо.
Когато големият миг настъпи, тя легна на дивана с глава на страничната облегалка и едно стъпало на пода. Така лесно се настани, че Димка помисли, че трябва да го е правила и преди.
Той припряно извади презерватива и нескопосно почна да отваря опаковката, но Нина каза:
— Няма нужда.
Той се сепна.