Прагът на вечността [bg]

— Тук съм за срещата за „Мангуста“.

Джордж беше чувал за операция „Мангуста“, проект, в който участваше и незаслужаващият доверие Денис Уилсън, но не знаеше пълните подробности.

— Заповядайте — рече той и посочи един стол. Тедър влезе с картонена папка под мишница. Беше десетина години по-възрастен от Джордж, но изглеждаше като да се е облякъл през четиридесетте: беше в двуреден костюм, а чупливата му коса беше зализана с брилянтин и разделена на път високо на темето.

— Денис ще се върне след секунда — обясни Джордж.

— Благодаря.

— Как върви? „Мангуста“ имам предвид.

Тедър предпазливо отговори:

— Ще докладвам на срещата.

— Няма да присъствам — Джордж си погледна часовника. Измамно внушаваше, че е поканен, но беше любопитен. — Имам среща в Белия дом.

— Лошо.

Джордж си спомни един детайл.

— Според първоначалния план, вече би трябвало да сте във втора фаза, натрупването.

Лицето на Тедър се проясни, понеже той заключи, че и Джордж участва.

— Ето доклада — рече той и подаде картонената папка.

Джордж се правеше, че знае повече, отколкото знаеше. „Мангуста“ беше проект да се помогне на кубинските антикомунисти да подхванат контрареволюция. Планът имаше график, който предвиждаше свалянето на Кастро през октомври същата година, точно преди изборите за Конгреса. Обучени от ЦРУ екипи за проникване трябваше да се заемат с политическата организация и пропагандата против Кастро.

Тедър подаде на Джордж два листа. Като се преструваше на по-слабо заинтересован, Джордж попита:

— Спазваме ли си графика?

Тедър избягна въпроса.

— Време е да увеличим натиска. Тайното разпространение на листовки, които подиграват Кастро, не постига това, което ние искаме.

— Как можем да засилим натиска?

— Всичко е тук — отговори Тедър и посочи документа.

Джордж погледна. Онова, което видя, беше по-лошо от очакванията му. ЦРУ предлагаше да се саботират мостове, нефтени рафинерии, електроцентрали, захарни рафинерии и корабоплаването.

В този миг влезе Денис Уилсън. Яката на ризата му беше разкопчана, връзката охлабена, а ръкавите навити, досущ като на Боби, забеляза Джордж; но оредяващата му коса никога нямаше да наподоби игривия перчем на Боби. Когато Уилсън видя Тедър да разговаря с Джордж, той първо се изненада, а после се разтревожи.

— Ако взривите нефтена рафинерия и загинат хора, тогава всеки във Вашингтон, който е одобрил проекта, ще бъде виновен в убийство — обърна се Джордж към Тедър.

Денис Уилсън гневно се обърна към Тедър.

— Какво си му казал?

— Мислех, че има право да знае! — отвърна онзи.

— Имам — рече Джордж. — Нивото, на което ми е разрешено да боравя със секретни данни, е същото като на Денис. — После заговори на Уилсън. — Защо толкова си внимавал да опазиш това в тайна от мен?