Прагът на вечността [bg]

Димка не му обърна внимание и продължи да говори на Кац.

— Застрашихте сигурността на цялата операция с Вашето неподчинение. Наредено Ви беше да покриете с боя всички армейски номера на сандъците. Предоставени Ви бяха нови надписи „Строителна пластмасова тръба“. Трябваше да сложите новите маркировки на всички сандъци.

— Нямаше време — раздразнено отвърна Кац.

— Дръжте се разумно, Дворкин — обади се Филипов.

Димка подозираше, че Филипов би се зарадвал от нарушаването на секретността, защото това щеше да доведе до дискредитирането на Хрушчов и навярно дори до падането му от власт.

Димка посочи на юг, към морето.

— Само на сто и петдесет мили се намира държава от НАТО, Кац, шибан идиот такъв. Не знаете ли, че американците имат шпиони? И ги пращат из места като Севастопол, който е военноморска база и важно съветско пристанище?

— Маркировките са кодирани…

— Кодирани? От какво по-точно се състои мозъкът Ви, от кучешки лайна ли? Какво обучение си въобразявате, че получават капиталистическо-империалистическите шпиони? Те са обучени да разпознават униформените знаци — например светкавиците на ракетните войски, които Вие също, противно на заповедите, носите на яката си, както и други военни знаци и маркировките на оръжията. Вие сте глупава фъшкия. Всеки предател и информатор на ЦРУ в Европа може да прочете армейския код на тези сандъци.

Кац се мъчеше да запази достойнство.

— За какъв се мислите? Не смейте да ми държите такъв тон. Аз имам деца на Вашата възраст.

— Освободен сте от командването — отговори Димка.

— Не ставайте смешен.

— Покажете му, ако обичате.

Полковник Панков извади от джоба си лист хартия и го подаде на Кац.

— Както виждате от този документ — каза Димка. — Разполагам с необходимата власт.

Видя как Филипов зяпна.

— Арестуван сте за предателство — продължи той. — Вървете с тези хора.

Лейтенант Майер и друг от групата на Панков чевръсто се разположиха от двете страни на Кац, уловиха го под мишниците и го поведоха към лимузината.

Филипов дойде на себе си.

— Дворкин, за Бога…

— Ако не можете да кажете нещо полезно, затваряйте си шибаната уста — нареди Димка. После се обърна към майора от ракетното поделение, който до момента не беше продумал. — Вие ли сте след Кац по старшинство?

Човекът изглеждаше ужасен.

— Да, другарю. Майор Спектор на Вашите услуги.

— Сега Вие командвате.

— Благодаря.

— Отстранете този влак. На север от тук има голямо депо. Уредете с управата на железниците да останете там дванадесет часа, докато пребоядисате сандъците. Върнете влака тук утре.

— Слушам, другарю.

— Полковник Кац заминава за трудов лагер в Сибир за остатъка от живота си, който няма да е много дълъг. Затова, майор Спектор, не правете грешки.