Прагът на вечността [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Серия: ХХ век #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-619-193-009-8
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Прагът на вечността [bg]». Краткое содержание книги:
От друга страна, Димка не можеше да не се вълнува. Какъв страшен удар щеше да падне върху богатите и надути момчета Кенеди, върху световния побойник САЩ и върху целия капиталистическо-империалистически блок. Ако хазартният ход успееше, каква победа щеше да е това за СССР и Хрушчов.
Какво трябваше да направи? Превключи на практичен режим и се напрегна да измисли как да намали апокалиптичните рискове, които се съдържаха в този план.
— Можем да започнем с подписването на мирен договор с Куба — рече той. — Американците надали биха се противопоставили, без да признаят, че са планирали да нападнат една бедна страна от Третия свят. — Хрушчов го гледаше без ентусиазъм, но не казваше нищо, затова Димка продължи: — После можем да увеличим доставките на конвенционални оръжия. Отново ще е неловко Кенеди да протестира: защо една страна да не купува оръжия за своята армия? Накрая можем да пратим ракетите…
— Не — рязко отсече Хрушчов. „Никога не е харесвал постепенните действия“, рече си Димка. — Ето какво ще направим. Ще промъкнем ракетите тайно. Ще ги сложим в сандъци с надпис „дренажни тръби“ или каквото и да е там. Даже капитаните на корабите няма да знаят какво има вътре. Ще пратим наши артилеристи в Куба да сглобят установките. Американците няма да имат представа с какво сме се захванали.
На Димка леко му призля, едновременно от страх и от възбуда. Щеше да е необикновено трудно да се опази такъв грамаден проект в тайна, дори в Съветския съюз. Хиляди хора щяха да са въвлечени в прибирането на оръжията в сандъците, в изпращането им с влакове до пристанищата, с отварянето им в Куба и с разполагането им. Възможно ли беше изобщо тези хора да мълчат?
Но Димка не каза нищо.
— И после, когато оръжията са готови за изстрелване — продължи Хрушчов, — ще направим изявление. Ще бъде свършен факт. Американците ще бъдат безпомощни и няма да могат да направят нищо.
Тъкмо подобни грандомански театрални жестове харесваше Хрушчов и Димка осъзна, че никога няма да успее да го разубеди.
— Чудя се как ли ще реагира президентът Кенеди на подобно изявление — предпазливо рече той.
Хрушчов изсумтя презрително.
— Той е момченце, неопитен, страхлив, слаб.
— Разбира се — съгласи се Димка, макар да се боеше, че Хрушчов може и да подценява младия президент. — Но те имат междинни избори на шести ноември. Ако разкрием ракетите по време на кампанията, Кенеди ще се окаже под тежък натиск да направи нещо драстично, за да избегне унижение на изборите.
— Тогава ще се наложи да го опазите в тайна до шести ноември.
— Кой? — попита Димка.
— Вие. Слагам Ви начело на този проект. Вие ще сте свръзката ми с Министерството на отбраната, което ще трябва да го изпълни. Вашата задача ще е да се погрижите те да не изтърват тайната, преди да сме готови.
Димка беше достатъчно потресен, та да избърбори:
— Защо аз?
— Защото мразите оня досадник Филипов. Следователно мога да Ви имам доверие, че ще го пришпорвате здравата.
Димка беше твърде изумен, та да се пита откъде Хрушчов знае, че мрази Филипов. Армията получаваше почти невъзможна задача, а ако нещо се объркаше, вината щеше да е на Димка. Катастрофа.
Но не беше толкова глупав, та да го изрече на глас.
— Благодаря Ви, Никита Сергеевич. Можете да разчитате на мен.
15.
Лимузината ГАЗ-13 се наричаше Чайка заради източените задни страни в американски стил. Можеше да развие сто и шестдесет километра в час, макар че тази скорост не беше удобна по съветските пътища. Произвеждаше се в два цвята: бургундско червено и кремаво с бели джанти, но тази на Димка беше черна.
Пътуваше на задната седалка, а колата се движеше към пристанището в Севастопол, Украйна. Градът се намираше на края на Кримския полуостров, там, където се вдаваше в Черно море. Преди двадесет години беше изравнен със земята от германските бомби и артилерия. След войната беше възстановен като жизнерадостен морски курорт със средиземноморски балкони и венециански арки.
Димка слезе и огледа кораба, закотвен в пристанището — товарен съд за дървен материал с нестандартно големи люкове, за да поемат дървените трупи. Под жаркото лятно слънце докерите товареха ски и четливо обозначени кашони с облекло за студено време, за да създадат впечатлението, че корабът ще отплава към мразовития север. Димка беше измислил преднамерено подвеждащото кодово название: операция „Анадир“, по името на един сибирски град.