Остриетата на Кардинала [bg]

— Издъхна ли? — тревожно запита Лепра.

— Не. Но никак не е добре. Палачите не са го пожалили, а ние с Алмадес го спасихме в последния момент от пожара, който трябваше да го погълне. Веднага го пренесохме в болницата „Свети Луи“ която, за щастие, се намираше наблизо.

— Той проговори ли?

— Две думи — намеси се Алмадес. — Черният нокът.

Всички замълчаха: добре знаеха какво означава това.

Черният нокът беше изключително могъщо тайно общество, действащо в Испания и на нейните територии. Беше тайно не в смисъл, че никой не беше чувал за съществуването му, а защото членовете оставаха неизвестни. За това имаше причина. Ръководено от алчни за власт дракони, то не се спираше пред нищо, за да постигне целите си. Известно време се смяташе, че обслужва Испания. Независимо че най-влиятелната и най-активната му ложа се намираше в Мадрид, амбициите му невинаги съвпадаха с тези на испанската корона. Понякога дори ѝ се противопоставяше. Господарите от Черния нокът искаха да хвърлят Европа в хаос, благоприятен за установяване на абсолютна драконова власт. Хаос, който, в крайна сметка, вероятно нямаше да пожали дори Драконовия двор.

Разклонен навсякъде, все пак Черният нокът никъде не беше толкова могъщ, колкото в Испания. Въпреки това той действаше и в Нидерландия, и в Италия, и в Германия, където съществуваха ложи, подчинени на авторитета на първата между тях, най-старата и най-опасната — тази в Мадрид. До момента Франция успяваше да се измъкне от зловещата прегръдка. Макар Черният нокът да сееше интриги, засега не беше основал тук своя ложа.

Но докога?

— Щом Черният нокът е в играта — каза Лепра, — ясно е защо Кардиналът изведнъж се сети за нас. Това означава също така, че опасността е много голяма. И неизбежна.

— Значи цялата тази история е само претекст, за да ни хвърлят по следите на Черния нокът? — възкликна Марсиак.

— Съмнявам се — рече Ла Фарг. — Но вероятно Кардиналът знае повече, отколкото говори.

— В какво трябва да вярваме? И на кого?

— На себе си. Само на себе си.

— Вече съм чувал тази песен…

— Зная.

— Да помислим — предложи Лепра, докато всички потънаха в лошите си спомени. — Ако Черният нокът, също като нас, търси кавалера Д’Иребан, вероятно причината не е само във факта, че той е син на испански гранд…

— Точно в това се съмняваме — прошепна Марсиак.

— Тогава кой е той?

— Кастила и той вероятно принадлежат към Черния нокът. При положение че са предатели, те са имали основателна причина да избягат от Испания и да се скрият във Франция, където Черният нокът все още няма особено влияние.

— Ако Черният нокът беше по следите ми — отбеляза Алмадес намръщено, — нямаше да спра да бягам, докато не стигна до Западна Индия. Дори и там бих се оглеждал изплашено.

— Кастила и Иребан може да не са толкова съобразителни, колкото си ти, Анибал…