Остриетата на Кардинала [bg]
- Автор: Певель Пьер
- Серия: Остриетата на Кардинала #1
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: „Litus“
- ISBN: 978-619-209-003-6
- Переводчик: Георги Цанков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Остриетата на Кардинала [bg]». Краткое содержание книги:
— Тя мина съвсем близо до мен — поясни Сен Люк. — Чух едноокия, който ѝ говореше, докато вървяха, и я смяташе за Сесил. Заблудата му няма да продължи дълго. Балардийо е прав: времето ни е малко.
— Кой може да ни помогне? — затюхка се старият войник. — Кардиналът ли? Или Кастила?
— Съмнявам се, че Кастила е в състояние да говори — рече Алмадес. — Колкото до Кардинала…
Настъпи мълчание, изпълнено с безпокойство, което растеше поради безсилието им.
— Маланконтър — сети се Лепра внезапно.
Другите втренчиха погледи в него, а Алмадес обясни на Сен Люк кой е Маланконтър.
— Маланконтър е подчинен на Черния нокът, иначе нямаше да го изненадаме под прозорците на Кастила. Той вероятно е наясно с много неща, в противен случай Кардиналът не би ни го отнел.
— Но ако добре разбирам хронологията на събитията — рече Сен Люк, — този мъж не може да бъде сигурен къде е отведена Анес, тъй като той е бил арестуван вчера…
— Няма съмнение, че знае достатъчно, за да ни изпрати по верния път!
— Да! — възкликна Балардийо. — Да! Идеята е великолепна!
Той се обърна към Ла Фарг и с поглед потърси мнението му.
— Идеята е добра, да… Обаче…
— Обаче нямаме понятие къде се намира — довърши изречението Марсиак. — Освен това не може да стигнем до него, без да се сблъскаме с Кардинала. И накрая, той няма да проговори, ако не му предложим нещо в замяна.
— Свобода — рече Алмадес. — Маланконтър смята, че е изгубен. Няма да проговори никога, ако не му обещаем свобода.
— Да помолим Ришельо да освободи Маланконтър! — намеси се Балардийо. — Щом разбере, че Анес е в опасност…
Той желаеше да вярва в това, но останалите изглеждаха скептично настроени. Каква стойност имаше за Кардинала животът на някое от Остриетата му? Някога той не се поколеба да ги пожертва всичките в името на политическата необходимост.
— Мога да поискам аудиенция при Негово Преосвещенство — предложи Сен Люк.
— Да опитаме — реши Ла Фарг.
Всички станаха, а Марсиак дръпна капитана настрана.
— С ваше разрешение, ще тръгна да търся Сесил.
— Знаеш ли къде е отишла?
Гасконецът се засмя.
— Ако Анес беше тук, щеше да ви каже, че въобще не познавате жените, капитане.
— Добре, следвай интуицията си. Но скоро ще имаме нужда от теб.
— Няма да се бавя.
13.
През 1607 г. Кончино Кончини, италиански авантюрист, който заедно със съпругата си упражняваше такова влияние върху кралицата Мария Медичи, че тя го направи маркиз Д’Анкр и маршал на Франция, построи просторния дворец на улица „Турнон“. Алчен и неспособен, той беше ненавиждан от народа, който запали палата му за първи път през 1616 година, после и през 1617-та, след неговата смърт. Луи XIII живя там известно време, подир това настани свети Франциск Салски23, сетне го подари на един от фаворитите си и накрая отново го купи от него. Оттогава чак до 1748 година красивият дворец на улица „Турнон“ беше използван като резиденция на извънредните посланици.
По онова време изпращането на постоянни посланици все още не беше практика. В редки изключения в Европа имаше само временни посланици, които водеха специални преговори или представляваха кралете при тържествени случаи — кръщенета на принцове, годежи, сватби и други. Тези пратеници — винаги знатни благородници, които поддържаха бляскав вид на собствени разноски — след това се връщаха в страната си. Дипломацията все още не беше се превърнала в кариера.
В Париж посланиците и техните приближени бяха гости на краля в бившия дворец на маршал Д’Анкр. Изпратен от Филип IV Испански, граф Дьо Понтеведра пребиваваше там от няколко дни и се готвеше да остане колкото е необходимо, за да изпълни тайната си мисия. Какво си говореха графът и Ришельо по време на всекидневните им срещи — срещи, на които идваше лично и кралят? Из двора се носеха какви ли не слухове по тази тема и всеки твърдеше, че знае нещо или че се досеща. Истината обаче нямаше нищо общо с очакванията. Подготвяше се ако не съюз, то сближаване между Франция и Испания. Беше ли възможно подобно нещо? Ако да, то щеше в значителна степен да разтърси европейската политика и да повлияе върху съдбата на милиони люде.
Този ден граф Дьо Понтеведра се върна доста рано от Лувъра. Той пътуваше в луксозна карета, заобиколен от двайсетина въоръжени благородници, чиято задача беше колкото да го пазят, толкова и да издигат престижа му с броя и с елегантността си. В двореца на улица „Турнон“ той влезе сам в покоите си, с бърза крачка, отпрати слугите, отказа дори на камериера си да му помогне да свали брокатовия дублет и украсения със златни нишки портупей. Сипа си чаша вино и се отпусна в един фотьойл. Беше замислен, гризеше го безпокойство. Но не трудността на дипломатическите преговори вгорчаваше дните му и изпълваше с призраци нощите му.
23
Франциск Салски (1567-1622) е католически светец, роден в замъка „Сал“, на двайсет километра североизточно от Анси. Епископ на Женева, известен с трудовете си за духовния живот, основател на Ордена на сестрите на Посвещението на Дева Мария.