Остриетата на Кардинала [bg]

13.

През 1607 г. Кончино Кончини, италиански авантюрист, който заедно със съпругата си упражняваше такова влияние върху кралицата Мария Медичи, че тя го направи маркиз Д’Анкр и маршал на Франция, построи просторния дворец на улица „Турнон“. Алчен и неспособен, той беше ненавиждан от народа, който запали палата му за първи път през 1616 година, после и през 1617-та, след неговата смърт. Луи XIII живя там известно време, подир това настани свети Франциск Салски23, сетне го подари на един от фаворитите си и накрая отново го купи от него. Оттогава чак до 1748 година красивият дворец на улица „Турнон“ беше използван като резиденция на извънредните посланици.

По онова време изпращането на постоянни посланици все още не беше практика. В редки изключения в Европа имаше само временни посланици, които водеха специални преговори или представляваха кралете при тържествени случаи — кръщенета на принцове, годежи, сватби и други. Тези пратеници — винаги знатни благородници, които поддържаха бляскав вид на собствени разноски — след това се връщаха в страната си. Дипломацията все още не беше се превърнала в кариера.

В Париж посланиците и техните приближени бяха гости на краля в бившия дворец на маршал Д’Анкр. Изпратен от Филип IV Испански, граф Дьо Понтеведра пребиваваше там от няколко дни и се готвеше да остане колкото е необходимо, за да изпълни тайната си мисия. Какво си говореха графът и Ришельо по време на всекидневните им срещи — срещи, на които идваше лично и кралят? Из двора се носеха какви ли не слухове по тази тема и всеки твърдеше, че знае нещо или че се досеща. Истината обаче нямаше нищо общо с очакванията. Подготвяше се ако не съюз, то сближаване между Франция и Испания. Беше ли възможно подобно нещо? Ако да, то щеше в значителна степен да разтърси европейската политика и да повлияе върху съдбата на милиони люде.

Този ден граф Дьо Понтеведра се върна доста рано от Лувъра. Той пътуваше в луксозна карета, заобиколен от двайсетина въоръжени благородници, чиято задача беше колкото да го пазят, толкова и да издигат престижа му с броя и с елегантността си. В двореца на улица „Турнон“ той влезе сам в покоите си, с бърза крачка, отпрати слугите, отказа дори на камериера си да му помогне да свали брокатовия дублет и украсения със златни нишки портупей. Сипа си чаша вино и се отпусна в един фотьойл. Беше замислен, гризеше го безпокойство. Но не трудността на дипломатическите преговори вгорчаваше дните му и изпълваше с призраци нощите му.