Остриетата на Кардинала [bg]

— Какво искате? Пари ли?

Ленкур се усмихна приветливо.

— Седнете, господине. На този фотьойл. Това ще ви отдалечи от масата, към която толкова ви се ще да се приближите, и от оставената на нея кама.

Понтеведра се подчини.

Вестителят на Черния нокът на свой ред се настани. На сигурно разстояние от посланика. И без да сваля дулото на пищова от лицето му.

— Имало едно време — започна Ленкур — френски благородник авантюрист, който станал гранд на Испания. Този благородник имал дъщеря, която изведнъж поискала да се отдели от него. Благородникът не бил съгласен. Дъщеря му избягала, преминала през границата, преоблечена като кавалер, и намерила подслон в Париж. Благородникът научил това. Също така разбрал от шпионите си, че и някои от могъщите му врагове заплашват или преследват дъщеря му. Благородникът, както си му е редът, се разтревожил… Какво мислите за тази приказка, господине? Достатъчно вярна ли е, за да продължавам?

Понтеведра потвърди.

— В такъв случай, слушайте… По същото време в Мадрид се подготвяла посланическа мисия. Дали нашият благородник се е постарал особено тя да му бъде поверена, или съдбата му е помогнала? Няма значение. Важното е, че го назначили за извънреден посланик и пристигнал в Париж, за да води преговори с краля на Франция и с неговия министър Ришельо. Политическата мисия била важна, но той я възприемал преди всичко като възможност да спаси дъщеря си. Възползвайки се от цялото си влияние, получил уверение от Франция и лично от Негово Преосвещенство, че дъщеря му ще бъде търсена. Или по-скоро, ще бъде търсен кавалерът Д’Иребан, тъй като под това име и под тази маска тя тайно пребивавала в Париж. Нашият благородник измислил рицар от знатен произход, така че Кардиналът да повярва, че оказва услуга на короната на Испания, а не на посланика… Продължава ли приказката ми да съдържа истини?

— Да.

— Добре… Благородникът дори сторил нещо повече от това да пожелае Франция да търси дъщеря му. Той изявил волята си най-смелите мъже на страната да се заемат с деликатната мисия. Призовал да съберат Остриетата на Кардинала… На Ришельо, който го запитал защо, той отговорил, че Испания иска да бъде сигурна, че Франция ще се постарае да успее: тя ще прояви добра воля, ако прибегне до помощта на Остриетата. Загрижен да не разгневи Испания в навечерието на важните преговори, Кардиналът охотно се съгласил. В края на краищата, не му струвало кой знае какво отново да свика под знамената мъже, които са доказали верността си и които пак могат да бъдат полезни. Така се развили нещата… Но със съжаление усещам, че моята приказка започва да ви досажда.

— Зная добре тази приказка.

— Сега ще стигна до обрат, който навярно не ви е известен.

— Добре. Продължавайте.