![Остриетата на Кардинала [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/7/8/ostrietata-na-kardinala-bg-download.jpg)
Остриетата на Кардинала [bg]
- Автор: Певель Пьер
- Серия: Остриетата на Кардинала #1
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: „Litus“
- ISBN: 978-619-209-003-6
- Переводчик: Георги Цанков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Остриетата на Кардинала [bg]». Краткое содержание книги:
— Трябва ли да разбирам, че изразходвахме толкова време и усилия, за да намерим двама любовници, търсещи усамотение?
— Да.
— Значи Кастила не е имал намерение да ни навреди?
— Никога. Нито дори да ни измени.
Виконтесата едва сдържа смеха си.
— При други обстоятелства — рече тя — бих побесняла. Но ето че открихме начин да затворим човките на испанските си братя и ако е необходимо, да им дадем урок за смирение. Впрочем няма как да отрекат, тъй като именно техният пратеник Савелда разкри тази история.
— Съмнявам се дали най-големите завистници сред противниците ни ще усетят цялата ирония, когато новината стигне до Мадрид — засмя се Ганиер.
— Отсега нататък ще усещат всичко онова, което им поднасяме.
Доволна и усмихната, младата виконтеса Дьо Маликорн се отпусна в един фотьойл.
— Но кой е този баща, от когото Кастила е избягал, рискувайки да си навлече гнева на Черния нокът?
— Това е най-хубавата част от историята, госпожо. Бащата е граф Дьо Понтеведра.
Очите на младата жена грейнаха от интерес.
Понтеведра, чуждестранен аристократ с тъмно минало, само за две години бе станал приятел на граф Оливарес и протеже на крал Филип IV. Спечелил богатство и слава в Испания, мъжът беше влиятелен, могъщ и от него се бояха. Сега се намираше в Париж, където го доведе специална дипломатическа задача: от една седмица той тайно преговаряше в Лувъра, вероятно за да осигури сближаването между Франция и Испания.
Сближаване, което Черният нокът на никаква цена не беше готов да приеме.
— Всичко има обяснение — рече виконтесата. — До появата на Остриетата на Кардинала на сцената.
Ганиер се опита да разсее съмненията ѝ.
Упорството, с което събеседничката му виждаше навсякъде агентите на Кардинала, ставаше обезпокоително. Наистина магията можеше да отваря очите ѝ за много неща, които тя не споделяше. Но несъмнено между нея и Остриетата съществуваше стара вражда, която я ръководеше и заслепяваше.
— Госпожо — започна той с тон, който се опитваше да я вразуми, — нищо не подсказва, че…
— А кой според вас е помогнал на дъщерята на Понтеведра тази нощ? — прекъсна го тя. — Нейният спасител не е паднал от луната, доколкото ми е известно? И е бил достатъчно умел, за да я отведе въпреки многото наемници!… Смелост, дързост, безстрашие: това са отличителните черти на Остриетата… Какво? Още ли се съмнявате?…
Беше кипнала прекалено силно — разбра това по предпазливото мълчание на благородника. За да се успокои, а може би и за да бъде сигурна, отвори едно скъпо ковчеже, поставено на кръглата масичка до нея. Оттам се появи Сферата на душата, тя я погали с върха на пръстите си и притвори клепачи.
Въздъхна и започна да обяснява:
— Направете си труда да помислите. Вие сте граф Дьо Понтеведра и знаете, че вашата избягала дъщеря — и може би заплашена от Черния нокът — се намира в Париж. Няма нещо, което Франция да откаже да изпълни за вас, като се има предвид колко важни са водените преговори. Не бихте ли потърсили помощ от Кардинала? И не ще ли пожелаете най-добрите му войници да бъдат мобилизирани?
— Така е — със съжаление призна Ганиер.
— А най-добрите са Остриетата.
— Вярвам ви.
— Най-после… Но колко лошо, че дъщерята на Понтеведра ни се измъкна! Какъв коз само щяхме да имаме срещу него!
— Може би все още не всичко е изгубено. Изпратих Савелда в дома на девойката, на улица „При фонтана“. Вероятно е намерил нещо и в най-лошия случай то ще ни е от полза.
— Великолепна инициатива. Така ръцете ни ще бъдат развързани да подготвим церемонията за тази вечер. Готово ли е всичко в замъка?
— Подготовката продължава.
— Нищо не бива да попречи на първите ни посвещавания, маркизе. Великата ложа няма да ни прости и най-малката грешка.
— Зная. Обаче…
Замислен, Ганиер не довърши изречението.
Но тъй като виконтесата го погледна и смръщи вежди, той продължи:
— Сега трябва да обсъдим друг деликатен въпрос, госпожо.
— Кой е той?
— Ленкур.
9.
Анес дьо Водрьой изруга през зъби, като намери празното скривалище на пода в стаята. Тя подозираше Сесил, че се е опитала да потули нещо в дома си, затова бързо и дискретно се озова там и претърси всяко ъгълче на малката къщичка. За тази цел нае носилка кресло, която минаваше празна по улица „Светите отци“, и нареди на носачите да я отведат в предградието Сен Виктор, на улица „Орлеан“, а след това да завият по улица „При фонтана“. Плати предварително, влезе, дръпна перденцата и усети, че я повдигат, а след това се остави на поклащането на ритмичния ход. Когато стигнаха на улица „При фонтана“, тя леко дръпна едното перденце, за да се опита да разпознае описаната ѝ от Марсиак къща и да разгледа околностите, без да рискува да бъде видяна. Не забеляза нищо обезпокоително. Нямаше никой. Спуснаха се по улица „Орлеан“, направиха голяма обиколка, за да влязат отзад, което ще рече през градината, далеч от недискретните погледи.