Остриетата на Кардинала [bg]

— Скривалището на така наречения кавалер Д’Иребан ли?

— Да. Кастила проговори.

— И?

— Нашите испански братя са сгрешили.

Погледът на младата жена се откъсна от дракончето и спря върху елегантния маркиз. Новината, която той ѝ донесе, очевидно я очарова: доволна усмивка цъфна на тънките ѝ устни.

Сред всички индивиди, които служеха на Черния нокът, малко бяха онези, които действаха, знаейки целите на възложената им задача. Изпълнителите бяха „членове“ на организацията. Обикновено те не подозираха причините и последиците, свързани с мисиите им, получаваха заповеди от посветените, заемащи най-високия ранг, до който можеше да стигне някой без драконова кръв във вените си. Авантюристичен аристократ без земи и богатство, Кастила беше един от членовете, чиято вярност все още не беше напълно доказана. Затова му поверяваха мисии, при които предпочитаха да не се проваля, но съвсем не беше необходимо да познава детайлите. Интелигентен, компетентен, инициативен, той никога не беше ги разочаровал.

Поне до момента на внезапното си изчезване.

— Сгрешили ли са, маркизе? Какво имате предвид?

— Искам да кажа, че Кастила не е бягал от Черния нокът.

Изчезването на Кастила предизвика безпокойство. Беше ли предател и ако да, знаеше ли тайни, които можеха да навредят на Черния нокът? Трябваше да го намерят, за да изяснят всичко, и ако е необходимо, да го премахнат. Шпионите откриха, че Кастила е напуснал Испания с кораб и е дебаркирал в Бордо, в компанията на някой си кавалер Д’Иребан — поне така се беше записал мъжът в бордовия регистър. Дали са се срещнали по време на плаването, или са потеглили заедно? На първо време това нямаше значение, защото Черният нокът изгуби следите им. От Бордо биха могли пак по море да поемат към друг континент или към друга страна. Скоро обаче ги откриха в Париж. Без да се бави, испанският Черен нокът нареди на госпожа Дьо Маликорн да направи всичко възможно, за да ги залови. В столица от петстотин хиляди души това се оказа почти невъзможна задача. Но младата жена не можеше да откаже и противно на всички очаквания, триумфира там, където мнозина се надяваха да се провали, а първите ѝ успехи във Франция предизвикаха завист в Мадрид.

Кастила редовно посещаваше известен парижки игрален дом. Най-напред откриха него. След това дойде редът на една девойка, с която той се срещаше често. Оказа се, че тя всъщност е гиздавият кавалер Д’Иребан. Вероятно, за да бъде дискретна, понякога се обличаше като кавалер. Но когато носеше рокля, се преструваше, че е скромно сираче от Лион. Щом възникна възможност, Ганиер — който също искаше да се представи добре — организира залавянето на двойката с помощта на Савелда, негов помощник, който наскоро беше пристигнал от Испания. Като по чудо спасена, младата жена избяга, а Кастила беше заловен и подложен на мъчения.

— Искам да зная фактите, маркизе. И ми кажете какви тайни изтръгна Савелда тази нощ от Кастила.

— Както подозирахме, Кастила и красавицата са били любовници. Но не от Черния нокът са бягали, когато са напуснали Испания, а от бащата на госпожицата.