Остриетата на Кардинала [bg]

Балардийо почервеня и пристъпи напред. Сен Люк го гледаше безстрашно. И каза:

— Добре ме чу.

— Стига толкова! — гневно се намеси Ла Фарг.

Лепра, който излезе на двора въпреки раненото си бедро, принуди Балардийо да отстъпи, като го хвана за ръката. Нямаше го само Марсиак, който отиде да търси Сесил в стаята ѝ точно в момента, когато се появи мелезът.

— Продължавай, Сен Люк. Какво се случи после?

— После ли? Нищо… Проследих ги, докъдето можах, но те яхнаха конете си. Аз бях пеша.

— Какво става? — запита Марсиак, който дойде откъм обора и мина покрай Лепра, опитващ се да успокои Балардийо. — Я виж ти! Здравей, Сен Люк.

— Анес е отвлечена — обясни му Ла Фарг.

— Така ли? От кого?

— От наемници, водени от болен от ранса едноок мъж — рече мелезът.

— Моят едноок ли? — възкликна гасконецът. — Мъжът от тази нощ?

— Същият се подвизаваше и сутринта — отбеляза Алмадес. — Конниците, които срещнахме по пътя, бяха водени от едноок бандит.

— Това означава, че Анес е в лапите на Черния нокът — заключи Ла Фарг. — Оставила се е да бъде заловена, за да разкрие кои са враговете ни, но не е можела да предположи, че…

— Боя се, че аз също трябва да ви съобщя лоша вест — намеси се Марсиак. — Сесил е изчезнала. Избягала е.

— По дяволите!

Ругатнята на капитана отекна като изстрел с мускет в двора.

Остриетата претърсиха двореца на Ястреба, а когато изчезването на Сесил се потвърди, се събраха в голямата зала. Младата жена вероятно се беше измъкнала през градината, тъй като откриха, че вратичката е открехната — оттам лесно е изчезнала сред лабиринта от улички. По-нататъшното издирване изглеждаше безполезно.

— Според мен ни е шпионирала — рече Марсиак. — И вероятно, тъй като не би могла да отговори на въпросите, които имахме намерение да ѝ зададем, е предпочела да си плюе на петите. Не проявихме достатъчно предпазливост. Тя не е бедното сираче, за което ни се представи, замесено против волята си в заплетена интрига. Дори съм готов да се обзаложа, че нейната сестра, която е изчезнала заедно с кавалера Д’Иребан, никога не е съществувала.

— Тя и Иребан са едно и също лице — обяви Сен Люк и хвърли наръч документи на масата. — Намерих това в дома ѝ. Научаваме, че Сесил е дъщеря на знатен испански благородник, че тя и Кастила са любовници и са избягали заедно, като Сесил се е престорила на мъж, за да измами шпионите. Научаваме също така, че Сесил и Кастила се боят не само от гнева на баща ѝ, но и от заплахата от тайнствен враг.

— Черният нокът — отгатна Лепра.

— Трябва ли да ви припомням, че Анес е в ръцете на Черния нокът? — заяви Балардийо с треперещ от гняв глас. — Не е ли това най-важното?

— Да — съгласи се Ла Фарг. — Обаче може би като разплетем тази история, ще намерим начин да помогнем на Анес…

— А пък аз казвам, че трябва да действаме! Незабавно!

— Анес доброволно се е хвърлила в пастта на вълка — намеси се Лепра, — но вероятно не е имала представа за какъв вълк става дума.