![Драконите на сломеното слънце [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/7/4/drakonite-na-slomenoto-slnce-bg-download.jpg)
Драконите на сломеното слънце [bg]
- Автор: Уэйс Маргарет, Хикмэн Трэйси
- Серия: Войната на душите #1
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: ИнфоДар
- ISBN: 954-761-174-7
- Переводчик: Петр Тушков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Драконите на сломеното слънце [bg]». Краткое содержание книги:
Абрина говорела истината. Таргон наистина не възнамерявал да я предизвиква открито. Дори и насън не му хрумвало. А от вида на кръвта наистина му призлявало. Така че я отровил.
В качеството си на Господар на Рицарите на Черепа, Таргон бе обявил на погребението на Абрина, че е неин законен наследник. Никой не се беше изправил, за да му възрази. На онези, на които все пак им бе хрумнало, първо се наложило да помислят хубаво и да преглътнат думите си. Естествено, по-късно Таргон убил и тях, така че сега никой не поставяше под въпрос властта му. Или поне не за дълго, доколкото той и неговите обучени в пътищата на ума рицари бързо надушваха неправилните мисли в съзнанието на своите последователи и се разправяха светкавично с непокорните и бунтовно настроените.
Таргон произлизаше от богато семейство, притежаващо големи владения в Нерака. Корените на рода му се простираха до град Джелек, разположен северно от бившата столица на Нерака. Гербът на семейството можеше да се опише най-добре с Голямото „Аз“, плюс декоративните винетки на Голямото „П“ за печалба. Първоначално бяха забогатели покрай издигането на Царицата, Такхизис, извършвайки масирани доставки за армиите й, а по-късно — когато нещата бяха тръгнали на зле, — извършвайки също толкова масирани и редовни доставки за армиите на нейните врагове. Парите, натрупани от продажба на оръжие, бързо бяха превърнати в земи, и по-специално в оскъдните плодородни земи в земеделските райони на Нерака.
Издънка на този бележит род, Таргон бе имал невероятния късмет (лично той твърдеше, че става въпрос за предвидливост) да изтегли вложенията си от Нерака само дни преди Храмът да експлодира. Така след Войната на Копието и в дните, когато Нерака беше превърната в земя на поражението, кръстосвана от обезправени войници, гоблини и дракониди, той притежаваше двете неща, имащи жизненоважно значение за хората: зърно и стомана.
Във времето до смъртта на Абрина, нейната голяма амбиция била да построи крепост за Мрачните рицари в Южна Нерака, близо до стария храм. Тези намерения така и не се бяха изпълнили, понеже ужасът от Песента на смъртта успявал да прогони всеки строител, дръзнал да изпълни нарежданията й. Ето защо в крайна сметка бяха взели решение да построят столицата на рицарите в северната част на долината — далече, но и задоволително близо до първоначално замисленото местоположение, ако това можеше да бъде някаква утеха за най-ентусиазираните почитатели на старите традиции.
Една от първите заповеди на Таргон бе столицата да бъде преместена. А втората — името на ордена да бъде променено. Сега щабът на рицарите се намираше в Джелек, на една ръка разстояние от семейния бизнес. По-близо, отколкото повечето рицари дори подозираха.
Понастоящем Джелек процъфтяваше с бързи темпове, разположен на кръстопътя на двете най-големи снабдителни артерии, които минаваха през Нерака. С помощта на малко късмет и няколко умело сключени спогодби, градът бе избегнал опустошителните набези на великите дракони. Търговци от цяла Нерака и дори от далечния южен Хур бързаха да се установят тук и да подхванат бизнес. Доколкото в бързането не забравяха да платят необходимите такси на Ордена и да предложат почитта си на Господаря на Нощта, генерал-губернатора Таргон, търговците бяха добре дошли.
А ако да покажеш почитта си пред Таргон понякога беше съпроводено с подрънкващ звук, сякаш уваженията ти се присъединяваха към уваженията на другите в сандъка му, то беше по-добре да замълчиш и да не изразяваш гласно оплакванията си. Злощастните души, дръзнали да се защитят или дори да помислят да се оплакват, твърде бързо откриваха, че бизнесът им изведнъж тръгва на зле и животът е станал труден. Ако и това се окажеше недостатъчно предупреждение, недоволните по правило биваха откривани мъртви на улицата — случайно и съвсем невинно паднали по гръб върху нечие добре наточено острие.
Крепостта на Рицарите на Нерака, която се мержелееше със страшната си сянка над града, бе построена по личните планове на Таргон. Господарят на Нощта се беше погрижил постройката да бъде издигната на най-високия хълм край Джелек, така че да разполага с добър изглед към долината наоколо.