Тихият палач [bg]

— Да не би да се притесняваш, че ни следят? — попитах Бентън, който в този момент проверяваше страничното огледало. И двете му ръце бяха на волана, а показалците — на ръчните лостчета за смяна на скоростта.

— През последните петнайсет километра един пикап ту се появява, ту изчезва зад нас.

— Не ми казвай, че е сив форд. — В страничното си огледало виждах само заслепяващи предни фарове и устоях на изкушението да се обърна.

Бентън ми прочете номера и това наистина беше възмутително. Блум пак ни следваше. Но не беше възможно да е той.

— Бял мъж, гладко избръснат, слабо лице, изпод шапката се показва къса светла коса. — Бентън ми описваше някой друг. Той също беше разочарован. — Носи очила, но не слънчеви. Обикновени очила. Караме почти броня до броня. Мога да се обадя и да го докладвам за безразсъдно шофиране, но нищо друго. Ако беше Блум, можехме да направим нещо, за да го спрат пътните полицаи. Но не знам кой е този човек.

— Това е пикапът на Блум.

— Няма значение. Ще ми се да знаех кой е.

— Трябва да направим нещо, Бентън.

— Аз нямам право да спирам коли по пътищата. Дори и да можех, в момента съм с личния си автомобил.

— Но това е тормоз!

— Няма как да го докажем — отвърна Бентън и аз се замислих над казаното от Лео.

„Те.“

— Свържи се с Марино и му кажи. Ако той иска, да накара щатските полицаи да се намесят, той решава, но силно се съмнявам, че ще го направи — каза Бентън. — Няма достоверна причина, поради която пикапът да бъде накаран да спре, освен ако няма оплакване, че е откраднат. И тогава няма ние да сме инициаторите. Който и да е този човек, знае, че нямаме нищо срещу него. Държи се като задник, а това не е незаконно.

Обадих се по мобилния на Марино и когато той вдигна, веднага разбрах, че шофира. Обясних му какво се случва. Той каза, че току-що си е тръгнал от блока на Блум и там не били нито той, нито пикапът му.

— Ще се чуя с диспечерите и пак ще се свържа с вас — добави Марино.

Обади се само след минути. Пикапът още караше плътно зад нас.

— Нямам представа какво се случва — обяви Марино. Бях го пуснала на високоговорител и усилила звука докрай. — Няма оплакване, че пикапът е откраднат, а Блум не си вдига телефона. Хора, които работят с него, не са го чували от късния следобед, а и понякога давал пикапа си назаем. Може би го е направил, за да ни заблуди. Сигурен съм, че се е досетил, че ще го търсим за разпит. Затова е направил цялото представление и все едно ви показва среден пръст.

— Живее ли с някого? — попитах.

— Живее сам в двустаен апартамент в Чарстън, точно там бях. Не отвори вратата.