![Правилата на лова [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/6/2/pravilata-na-lova-bg-download.jpg)
Правилата на лова [bg]
- Автор: О'Рейли Виктор
- Серия: Хуго Фицдуайн #2
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 954-459-270-9
- Переводчик: Мая Керезова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Правилата на лова [bg]». Краткое содержание книги:
Понякога тази работа с охраната може да излезе извън контрол, мислеше си Дьо Гевен. Двоумеше се дали да продължи да си осигурява бодигардове. Не беше особено доволен да върши каквото и да било, наблюдаван отблизо. А и не беше сигурен какво можеше да се появи в някое лъскаво списание в бъдеще. Нещо от рода на „Частният живот на един парижки банкер. От неговия бодигард“. Той потръпна. Във Франция имаше закони, които защитаваха личния живот на гражданите, но останалата част от континента беше пълна с вестници, които много си падаха по такива неща.
Съблекалнята — една просторна, боядисана в бяло стая с покрит с плочки под и висок таван с греди — беше разделена на три сектора от редиците високи дървени шкафчета, останали още от миналото столетие. Дьо Гевен чу шум от капеща вода. Някой очевидно беше забравил да затвори добре душа, след като се беше окъпал. Но звукът като че ли идваше от по-близо.
Дьо Гевен усети някаква миризма. Кожата му настръхна. Подобна миризма не можеше да сбърка с нищо друго. За първи път се беше сблъскал с нея като младеж, преди двайсет и пет години. Тя му навя спомени за Алжир, за парашутистите-командоси, за прекършените тела на току-що убити хора. Напомни му за касапницата на острова на Фицдуейн.
Кръв. Смърт. Съвсем скорошна смърт.
Можеше да извика за помощ, охраната беше наблизо, но устата му неочаквано пресъхна. Нещо привлече погледа му. Той погледна нагоре. На една от гредите висеше тънко плетено алпинистко въже. Беше опънато, сякаш нещо беше закачено на края му. Дьо Гевен не можеше да види какво е то, защото въжето свършваше между шкафчетата в съседния сектор.
Той облиза устни, за да ги навлажни. Тръгна напред, сякаш някой го побутна. Отиде бавно до края на своята редица от шкафчета и свърна към съседната. Откъм залата се чу глух шум като от кашлица, но вниманието на Дьо Гевен беше съсредоточено върху това, което щеше да види.
Огромна локва кръв беше заляла плочките на пода и се просмукваше под шкафчетата. В средата на локвата стоеше кървава купчина от човешки вътрешности, които се извиваха нагоре като глава на змия. Дьо Гевен я проследи с очи. На въжето, с главата надолу, беше провесено голото тяло на Шапюи, неговия партньор за фехтовка. Плътта му беше съвършено бяла, кръвта беше напълно изцедена от тялото. То беше разпорено с един удар от слабините до гръкляна. Вътрешностите му бяха провиснали до пода.
За момент Дьо Гевен онемя, шокиран от страх. След това вик на отчаяние и ужас, животински рев, се изтръгна от него и той се втурна към фехтовалната зала.
Вече нищо не можеше да се направи. Двамата му бодигардове, Пиер и Венсан, лежаха, проснати на пода като две кървави купчини. Върху телата им ясно личаха дупките от автоматен откос.
Беше се изправил пред пет човека, наредени в полукръг. В средата му стоеше жена, една красива японка. В ръцете си тя държеше меч.
Островът на Фицдуейн, Ирландия, 29 май
Когато се чу слабият вик, Катлийн се намираше в стаята на Боти, в централната кула на замъка. Като не можа да разбере откъде идва и от какво естество е, тя престана да мисли за него.
Викът не се повтори. Мозъкът, особено когато човек е уморен, понякога си прави шегички в стари къщи като тази. Навън бушуваше буря, вятърът откъм морето свистеше около старата зидария и крясъкът на бухал или друго нощно създание можеше да прозвучи наистина мистериозно по човешки.
Минаваше полунощ, всички гости вече се бяха прибрали, затова тя извършваше последната работа в къщата. Отиваше да провери Боти. Беше й приятно с него, а и двамата много се бяха сближили. Заспал, той беше очарователен. Леглото му беше сухо, беше добре завит. Всичко беше наред.
На стълбите стана течение и пердетата над двойно остъклените прозорци се издуха от вятъра. Тя методично провери всички прозорци, но те бяха плътно затворени. Вече беше проверила външните врати, но сега се увери отново, че бяха затворени, като погледна към алармените индикатори.
Оставаше да е отворена единствено вратата, която водеше към бойната площадка на покрива.
Минавайки покрай стаята на Фицдуейн, тя забеляза, че вратата му беше отворена, а стаята — празна. На земята до вратата лежеше навита на руло хартия от факса. Тя я вдигна с намерението да я постави на място и докато я носеше към масата, й хвърли бегъл поглед. Почувства как кръвта й се смрази.
Продължи да чете. Това беше бележка от Килмара, написана на ръка. Ясно личеше, че е била изпратена веднага след телефонен разговор между него и Фицдуейн. Беше превод на доклад от френската полиция, а към него беше прикрепена снимка, предадена по факса. Снимката беше транслирана с високо качество и макар да беше в черно-бяло, основните подробности бяха твърде ясни. Катлийн почувства, че й се повдига. Прилоша й. Хартията се изплъзна от ръката й и тя се строполи до старинната дъбова врата и повърна.