Правилата на лова [bg]

— Заседнали? — подсказа Фицдуейн.

— Точно така — съгласи се с предложената дума заместник-главният инспектор.

Последва дълга пауза. Килмара се изкушаваше да заговори, но искаше да окуражи японеца да продължи. Поначало беше страшно трудно да го привлекат и сега Килмара силно желаеше да го включи в операцията.

Следващият етап трябваше да се предложи от японците. Трябваше да изглежда като идея на Паяка. Ангажиментът щеше да е по-стабилен, ако той самият произнесеше думите. Разбира се, Фицдуейн и без това щеше да отиде в Япония, но нещата щяха да изглеждат по-добре политически, ако това беше по инициатива на японците. Такава беше стратегията, която Килмара бе предложил на Фицдуейн, и двамата с Йошокава бяха работили доста време върху нея, всеки от своята страна, докато Фицдуейн се възстанови напълно.

Но щеше ли Паяка да се хване на въдицата? Според Килмара това беше доста вероятно, щом вече бяха стигнали толкова далеч, но все пак съществуваше персоналният елемент — ако на Паяка не му харесаше видът на Фицдуейн, всичко пропадаше.

— Фицдуейн-сан — започна внимателно Паяка, — кога смятате, че ще се възстановите напълно?

— Доста скоро — със смях отговори Фицдуейн. — Благодаря ви за загрижеността, но все пак защо питате?

Паяка погледна към Килмара, след това обърна очи към Йошокава. Килмара се усмихна, а Йошокава кимна. Паяка се изпъна на стола си.

— Фицдуейн-сан, бихме искали да дойдете в Япония и да се включите в следствието. За нас ще бъде чест да работим с вас.

Точно в десетката, помисли се Килмара. След това мислено запуши устата на Фицдуейн, който трябваше да се направи на недостъпен.

— Предложението ви е голяма чест за мен, заместник-главен инспекторе — каза Фицдуейн, — но аз не говоря езика ви и не съм опитен следовател. Не съм сигурен, че ще ви бъда от голяма полза — вътрешно той почувства въодушевление при думите на Паяка, защото най-накрая щеше да премести битката на територията на врага, но Йошокава му беше казал, че е съвсем в реда на нещата да прояви известна неохота.

— Заместник-главният инспектор знае вашата репутация — заговори Йошокава. — Запознат е какво сте правили в Берн, както и с историята с Палача. Знае, че сте спасили живота на сина ми. Предложението, което той направи, е сериозно обмислено.

— Простата истина е — каза Килмара, — че тук не сме в състояние да те пазим безкрайно. Поради тази причина има много предимства в това да поемем инициативата и да пренесем сражението на територията на врага. Заместник-главният инспектор е на мнение, че твоето присъствие в Япония ще ги накара да предприемат нещо, което може да ни помогне да ги изобличим.

— Фицдуейн-сан — от другата страна на масата се обади глас, който не бяха чували досега. — Двоумя се дали да формулирам директно въпроса, но вие имате избор между две неща — да изпълнявате роля на мишена или на примамка.