Правилата на лова [bg]

Не виждаше нищо, но можеше да се оправи с опипване и да мисли.

Тя използва въжето, за да се насочи към пилона на знамето, който беше монтиран в единия ъгъл на площадката. С ръце намери боядисаното дърво на дръжката и металната част на проводника, който вървеше от едната страна. Сега вече можеше да се ориентира къде се намира. Освен това пръстите й докоснаха кутията на шалтерите, които запалваха външното осветление.

Тя изтегли ръчките една по една, без да се интересува кой беше шалтерът за покрива, и умопомрачаващата тъмнина се вдигна като дръпната встрани завеса. Само за секунди целият замък бе окъпан в светлина. Виждаха се ясно назъбените бойници на кулата. Вътрешният двор долу беше едно езеро от светлина.

Напомняше гледка от древен мит. Сред сноповете дъжд замъкът изглеждаше, като че плува и трепти. Беше неестествено като в сън.

Фицдуейн стоеше на другия край на площадката и премигваше срещу внезапната силна светлина, сякаш се отърсваше от някакъв транс. Нямаше връхна дреха и беше мокър до кости.

Катлийн тичешком отиде при него и го прегърна. Тялото му беше леденостудено и трепереше, а лицето му изразяваше крайно отчаяние.

Тя се почувства силна и уверена. Беше виждала този мъж да се измъква от сигурна смърт след седмици, изпълнени с болка, и винаги твърдо беше търпял мъките си. Никога не беше забелязвала даже и следа от отчаяние. Но сега вече беше прекрачил прага на издръжливостта си и се нуждаеше от помощ, както никога досега. И тя беше там да му я даде.