Правилата на лова [bg]

Макар досието на Ошима да стоеше най-отгоре в архивите на всички антитерористични организации, а фотографията й да беше поставена на най-видно място във всеки пункт за паспортна проверка, тя все пак успяваше да обикаля света съвсем безнаказано. Беше не само лидер в организацията си, но и умееше да планира много добре действията си. За нея рискът означаваше удоволствие. Обичаше да си цапа ръцете с кръв. А знаеше, че медиите щяха да отразят много преувеличено произшествията, в които беше забелязвана.

Тайната на пътуването й по света, без да бъде откривана от службите за сигурност, беше в отличителната й външност.

Властите търсеха красива японка, наближаваща четиридесетте. Тях изобщо не ги интересуваше пълничката, близо петдесетгодишна матрона с изхвръкнали зъби и посивяла коса, която обикаляше Европа с група учители. В Европа бяха свикнали с японските туристи. Твърдата валута беше добре дошла и тук не им създаваха много неприятности. Туристите обичаха европейските луксозни стоки в магазините на Гучи и Карден — нещо, което японците можеха да си позволят поради силата на японската йена. Освен това, въпреки голямата публичност, с която бяха обсъждани японската Червена армия, Яибо и други подобни десни организации, самите японски туристи не бяха отъждествявани с терористи. Типичният терорист в Европа беше описван най-често като идващ от Средния изток или най-вероятно ирландец по произход. За японците, общо взето, се смяташе, че не представляват заплаха, още повече като се знаеше, че по характер са хора, които се подчиняват на закона.

Закръглена в кръста и с прости, стегнати с връзки кожени обувки, с коса, боядисана в сиво, и с очила, с подплатени отвътре бузи и зъбна протеза върху естествените й зъби, Ошима влезе във Франция заедно със спътниците си в един нает микробус и се запъти към Париж.

Никой не й обърна внимание. Според нея да се движиш в Централна Европа сред гъсто разположеното й население, в което лесно може да се укриеш, и при постепенното премахване на границите между държавите беше фасулска работа. Някои други страни, като например Англия, не бяха толкова лесни за пътуване. В Израел, независимо от дегизировката, придвижването беше истински проблем. Там не се отнасяха несериозно към терористите, а бяха непрекъснато нащрек.

Най-голямата трудност, с която се сблъскаха Ошима и групата й при влизането им в Париж, беше шофирането и паркирането. Наложи се да направят пълна обиколка по околовръстното шосе, докато успеят да намерят правилната отбивка, и останаха повече от убедени, че парижаните са една специална група маниаци. Това заключение беше затвърдено, когато караха по тесните странични улици и всеки път, когато се опитваха да намалят скоростта, нетърпеливите парижани натискаха клаксоните. Същото ставаше и когато се опитваха да намерят място за паркиране.