Правилата на лова [bg]

— Всъщност докладът и снимките показват повечето от нещата — каза Фицдуейн мрачно, — но те не обясняват значението на метода, използван при убийството. Колкото и да е иронично това, Дьо Гевен щеше да го разбере. И двамата бяхме изучавали хладните оръжия и обичаите, свързани с тях. И един от основните спорове беше за ефикасността на оръжията от западните страни, сравнена с тази на японските хладни оръжия. Японските катана се смятат от мнозина за върха на изкуството да се правят мечове.

През Средните векове в Япония мечът е трябвало да среже тежката метална и кожена ризница, носена от воините, и след това да може да нанесе смъртоносна рана с един-единствен удар. Това изисквало острието на това оръжие да е от изключително качество и тъй като мечовете са били правени на ръка, без последователността на стандартите на масовото производство, проверката на мечовете е била много важен етап от работата. Всеки преминал през изпитанията меч е бил подписван със златни букви върху накаго — или дръжката му. Мечовете, които не са издържали проверката, били претопявани за направата на копия — оръжието за по-низшите рангове воини.

За изпитанията понякога са били използвани плътни бали слама. Изпитания с човешко тяло са били предпочитани и са били често срещани. На самураите, които са проверявали мечовете, е било разрешавано от шогуна да екзекутират осъдени престъпници. Така са набавяли тела за изпитанията и са ги провеждали с голяма помпозност. Имало е свидетели, носело се е специално облекло и след като нанасяли пробните удари с меча, издавали удостоверение за резултатите. Използваният меч е бил снабден със специална дръжка, направена от две парчета твърдо дърво с регулируеми дупки, закрепено с метални ленти, което позволявало да се използва максимум сила, докато се извършват изпитанията.