Убийството на Линда [bg]

37

След като Рогершон разказа за кървавата драма в Гранд Хотел в Лунд, комисар „Острьом“ подшушна най-дискретно новината на трима различни журналисти. Въпреки това във вестниците не се появи нито ред за това шокиращо събитие. „Проклетите лешояди вече не си вършат санитарните задължения“, ядосваше се Бекстрьом.

Излизащите сутрин вечерни вестници и сутрешните вестници поместваха обичайните новини. Масовият убиец от Далбю беше натикан в тесните колонки с кратки съобщения, след като журналистите на бърза ръка претупаха сълзливите разговори с опечалените. Случаят „Линда“ отново превзе водещите заглавия и около сутрешната блокмаса в Градския хотел във Векшо настана още по-голяма блъсканица.

На сутрешната оперативка разследващата група установи, че броят на взетите ДНК проби минава четиристотин и е на път да постави нов рекорд по доброволно обществено сътрудничество на криминалните експерти в историята на шведската полиция. Благодарение на резултатите от ДНК тестовете още петдесет души вече бяха вън от подозрение, сред които Мариан Грос. Никой не скърбеше за „раздялата“ с библиотекаря, най-малко от всички Бекстрьом. Той вече си беше набелязал много по-подходящ кандидат за извършител. Пък и комисар Улсон имаше идея, която звучеше доста обещаващо с оглед на предстоящата следствена работа.

Въз основа на профила, изготвен от ГИПИ, Улсон беше направил демографски изчисления и бе стигнал до извода, че не е необходимо да се взема ДНК проба от повече от петстотин души във Векшо и околността, за да се покрият онези, които се вписват в изготвения профил. След консултация със статистик от общинската администрация Улсон съвсем се обнадежди:

— Специалистката ми спомена понятието „очаквана стойност“ — обясни Улсон. — Става дума за някаква математическа абракадабра, но ако съм схванал правилно, според това правило е достатъчно да вземем проби от половината от петстотин души, и то на съвсем случаен принцип.

„Какви ги дрънка този? — помисли си Бекстрьом. — По моему е достатъчно да вземем проба от един-единствен човек: извършителя.“

— Ако приемеш съвет от едно старо ченге, препоръчвам ти да се ограничиш до така наречените пришълци — каза Бекстрьом.

— Не се притеснявай, скъпи Бекстрьом — отвърна Улсон, който днес явно беше в необичайно добро настроение. — И аз имам известен опит и знам с кого си имам работа. Ich kenne auch meine Pappenheimer23 — добави гордо той на най-добрия си школски немски, което бе усвоил по време на вечерните курсове. Със съпругата му започнаха да ги посещават след винен тур из долината на Рейн миналото лято. — Не забравяй, че обеща да дойдеш на срещата ни — напомни той.

— Спокойно, ще дойда — увери го Бекстрьом. „Само не разбрах защо намеси Папхамар24.“