Легенда за камъка
- Автор: Хюгарт Бари
- Серия: chronicles of master li and number ten ox #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венелин Мечков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Легенда за камъка». Краткое содержание книги:
Очите на Утринната скръб се окръглиха като панички от изненада.
— Не си спомням да съм казвала такива неща, а и тези имена нищо не ми говорят — опита се да възрази.
Господарят Ли сви рамене.
— Ти тогава бе в треска. В началото допуснах, че може и да си чела същите книги, които и аз, но веднага се сетих, че те бяха написани на древната книжовна стенография, позната единствено на ограничен брой учени хора. Тогава започнах да ти задавам въпроси, от отговорите на които да разбера кога точно се е състояло това вълшебно пазаруване. И ето какво открих.
Запрелисти отново бележките си.
ГОСПОДАРЯТ ЛИ: А спомняш ли си как се казваше човекът, който лично й приготвя туша?
УТРИННАТА СКРЪБ: Разбира се. Ли Тън Хуей.
ГОСПОДАРЯТ ЛИ: А красивата дама, от която си доставя розова хартия?
УТРИННАТА СКРЪБ: Ши Тао. Наистина е красива.
— Както Ли Тън Хуей, така и Ши Тао често се споменават от класиците — каза Господарят Ли. — Тъй като Тън Хуей е бил четиридесет години по-стар от Ши Тао, имало е един съвсем кратък период, през който човек би могъл да познава и двамата. Съпоставих датите и се оказа, че това изумително пазаруване е могло да се състои единствено между 765 и 771 година.
Лунното момче и аз зинахме от удивление с поглед, вперен в Утринната скръб. Тя пък зина от удивление с поглед, вперен в Господаря Ли. Княз Лю Пао имаше вид на човек, който изчислява нещо наум. Господарят Ли прочете мислите му.
— Точно така е! Точно тогава Смеещият се княз и Ту Ван са имали дворец в Ханчжоу. Точно тогава прислужницата на Ту Ван я придружавала както в Ханчжоу, така и в Долината на скръбта.
Понякога по чиста случайност умерено умни мисли се заблуждават и се отбиват именно в моя мозък.
— Учителю — обадих се, — докато бяхме в Ада, от разговора с летописеца стана ясно, че питието на забравата понякога се дозира неправилно. Може би Утринната скръб се е завръщала в Долината на скръбта, защото когато бе ранена и започна да бълнува…
— Умник си ми ти! — рече Господарят Ли. — Още тогава заподозрях, че Утринната скръб при някое от предишните си превъплъщения е била прислужница на Ту Ван. Когато човек е в треска, отдавна потънали в паметта му спомени започват за излизат на повърхността, особено ако се окаже в позната обстановка. Разбира се, става дума не просто за съмнения, а за основателни предположения. Цялата картина започна да изплува пред очите ми и след малко ще ви я опиша.
Започнахме отново да се изкачваме. Господарят Ли ни поведе по една виеща се пътека и не след дълго се наложи да коленичим и да се промушим през един тесен отвор в пещера, където слънчев лъч осветяваше косо с топлата си светлина малка купчинка човешки кости. Седнахме в полукръг пред останките на Вълка и Господарят Ли потупа Утринната скръб по коляното.
— Една мисъл през цялото време не излезе от ума ми — каза. — Дали споменът за едно отдавна отминало превъплъщение е бил пробуден единствено от познатата гледка на Долината на скръбта или от нещо друго, по-достойно за запомняне? В нощта преди да те ранят, ти бе седнала тук и изслуша заедно с нас историята за Вълка и Огненото момиче. Героичните народни предания почти винаги са основани върху действителни исторически факти и едва след това се преиначават до неузнаваемост. Замислих се дали и историята за бягството на Вълка и Огненото момиче от преследвачите им не е била основана върху действителна случка. Според преданието те са бягали покрай подземна река, от двете страни на която са били наредени статуи с главите на животни и птици. Докато ти беше в безсъзнание, очевидно преживя отново някакъв ужасен спомен. Ето го. Взе отново бележките си и след миг намери търсения пасаж.
УТРИННАТА СКРЪБ: По-бързо… Още по-бързо… Къде е завоят?… Към статуята на козата… Ето ги гарванът и реката… Насам!… Войници… Скрий се, докато отминат… А сега тичай! Тичай!
— Това ми се стори любопитно — продължи замислено Господарят Ли. — Ето как реагира на това подсъзнанието ми в Ада.
ТУ ВАН: И получих само люспица от него за иглата си за коса… Тази мръсница, прислужницата, се опита да го открадне… Пронизах я, но тя успя да избяга… Заедно с нея избяга и наложницата, като взе със себе си пръстена от Упуаут, който мъжът ми й бе подарил… Войниците ги убиха, но не успяха да открият камъка.
Господарят Ли сви рамене.
— Нямам представа защо споменах и думите за нараняването на прислужницата, но останалите според мен са достатъчно красноречиви. Някой от вас да е чувал за Асиут?