Легенда за камъка

— Човешкият разум е скъперник — рече той. — Нищо не изхвърля и понякога е направо изумително какво можеш да откриеш в него, ако се поровиш достатъчно надълбоко. — След това започна да къса внимателно дребните бодливи плодове на растението. — Не си играйте с бодливите ябълки, ако не знаете какво точно представляват — предупреди ни. — Те са родственици на мандрагората и беладоната и са отровни. Именно с бодливи ябълки от Бомбай се приготвя дхатура, легендарният индийски мехлем. В зависимост от дозировката е в състояние да те умъртви, парализира или оглупи. Може обаче и да се използва като лекарство, което да пресече треска или вътрешен кръвоизлив. Ако извадим късмет, Утринната скръб съвсем скоро ще бъде на крака.

Обратният път към Долината на скръбта не ни отне много време. С Лунното момче бяхме така отпаднали, че изпитахме истинско облекчение, когато от един прозорец се подаде рошавата глава на княз Лю Пао.

— Добре дошли! С Утринната скръб всичко е наред — добави с оптимистичен тон князът. — След като заминахте, не се случи нищо. Нямаше нито убити монаси, нито побъркани мумии, измъкващи се от гробницата си.

Влязохме при Утринната скръб. Все още обхваната от треска, изглеждаше едновременно очарователна и беззащитна. Усети присъствието ни и се опита да се надигне, но не й стигнаха силите. Господарят Ли пристъпи крачка напред и я улови за китката. Тъй като избра именно дясната китка, съобразих, че е решил да провери състоянието на нейните дробове, стомах, далак и черва. Господарят Ли изръмжа удовлетворено.

— В състояние е да поеме и най-силната доза — каза уверено и веднага се зае с бодливите ябълки. Започна да приготвя лекарството, като свари билки, примеси ги с някакви други тайнствени съставки и накрая дестилира получения разтвор. Сетне го изпробва върху една котка, която изглежда остана доволна от това.

Няма да споря дали лекарството би могло да се окачестви като вълшебно, но с положителност видях, че Господарят Ли му добави още една съставка, известна само на него. Заедно с Лунното момче повдигнахме Утринната скръб и Господарят Ли успя да налее една доста голяма част от течността в гърлото й. След минута или две тя започна неспокойно да се мята и малко след това отвори очи. В началото погледът й бе празен. После очите й се проясниха и тя отмести глава, докато докосне с устни бузата на Лунното момче.

— Мили! — въздъхна любимата ми. Направих крачка напред. — Скъпи Воле! — рече тя и целуна и мен. Дори успя да поруменее, когато княз Лю Пао се усмихна и подложи също лицето си за целувка.

— Какво се случи? — прошепна Утринната скръб. — Спомням си, че наоколо ми бе тъмно и влажно и че през цялото време бягах. Преследваше ме нещо ужасно.

— Вече го няма — успокои я Господарят Ли. — Вече няма от какво да се вълнуваш, освен от мисълта кога Волът ще направи пристройка към нашата колиба.