Легенда за камъка
- Автор: Хюгарт Бари
- Серия: chronicles of master li and number ten ox #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венелин Мечков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Легенда за камъка». Краткое содержание книги:
Болното момиче седна на леглото.
— Вече замислих каква да бъде. Така че да има място и за Лунното момче, когато реши да се отбие — казах щастливо.
— А за княза не помисли ли? — попита Господарят Ли. — Не трябва да пренебрегваме никого от компанията. Ваше височество, ще ви затруднява ли да спите в легло за трима, когато решите да се отбиете на нашата улица в Пекин?
— Ни най-малко! — отвърна радостно князът.
Утринната скръб бе разтворила широко очи. Старият мъдрец поклати глава укорително.
— Чудя се на ума си. Да завъждам отново семейство на моята възраст. Пълна идиотщина, не ще и дума. Все пак, ще се утешавам с това, че ще имам най-очарователната млада съпруга в Пекин. Впрочем, това е твърде слабо казано.
Успях да разбера смисъла на думите му по-късно, когато Утринната скръб се съвзе напълно. Заедно с княза ни накараха да им разкажем няколко пъти приключенията си в Ада, а след това Утринната скръб погледна с почуда белега от стрелата върху гръдта си. Изказа съжаление, че не е запомнила как се чувства човек, когато е мъртъв. През това време Господарят Ли се разхождаше нетърпеливо из стаята. Личеше си, че предстои да предприеме някакви действия. Възбудата му бе заразителна и според мен спомогна за по-бързото пълно съвземане на Утринната скръб. Господарят Ли събуди всички ни рано призори с думите, че е време да се заловим за сериозна работа. Поясни, че ще е хубаво да бъдем добре въоръжени. Избрах си една брадва и пъхнах в пояса си къс меч. Лунното момче и князът предпочетоха копия и ками. Господарят Ли затъкна целия си колан с ножове за мятане. Утринната скръб, която бе най-добрият стрелец сред нас, си подбра лък, добави към него наръч стрели и затъкна нож в пояса си. След това Господарят Ли се метна на гърба ми.
— Тръгни надолу по хълма към долината, където е разположен манастира — нареди ми той. — Докато вървим, ще чуете от мен някои любопитни неща.
Господарят Ли измъкна сноп листове и каза на Утринната скръб да върви до мен. През нощта бе валяло и утрото бе много красиво. Капките върху всеки лист сияеха като малки бисери. Влажната трева излъчваше блясъка на елмази.
— Мило дете, съгласно сведенията, криещи се в глъбините на разума ми, в Ада ти разполагаш с влог, с който биха могли да се купят едно-две малки царства. Причината за това очевидно е приспивната песен, която си изпяла на старата Тай Тай, когато е била болна. Ти я изпя и пред нас, след като изгуби съзнание. В теб са скрити повече чудеса, отколкото в книгата на загадките на Лу Пан! — възкликна Господарят оживено. — А сега ще възпроизведа пред вас един от най-удивителните разговори, които съм водил в живота си.
Прелисти бележките си и започна да чете на глас.
УТРИННАТА СКРЪБ: Моля ви, госпожо, наистина ли трябва да отида у Чиен? Там вони ужасно, лодкарите винаги подмятат грубости, а еднокракият старец се опитва да ме ущипе.
ГОСПОДАРЯТ ЛИ: Кажи, мила, какво иска господарката ти да й донесеш от Чиен?
УТРИННАТА СКРЪБ: Кожи от носорози.
ГОСПОДАРЯТ ЛИ: А къде се намира това място?
УТРИННАТА СКРЪБ: По средата на пътя между канала и езерото на малката Чин Ху.
ГОСПОДАРЯТ ЛИ: Я ми кажи, мила, господарката ти понякога изпраща ли те у Кан номер осем?
УТРИННАТА СКРЪБ: Много ми е приятно да ходя там.
ГОСПОДАРЯТ ЛИ: Къде точно се намира?
УТРИННАТА СКРЪБ: На Улицата на протритите монети.
ГОСПОДАРЯТ ЛИ: И какво купуваш оттам?
УТРИННАТА СКРЪБ: Шапки.
ГОСПОДАРЯТ ЛИ: Шапки ли? Да, разбира се, шапки. А откъде купуваш боядисаните ветрила на господарката си?
УТРИННАТА СКРЪБ: От Въглищарския мост.
ГОСПОДАРЯТ ЛИ: Предполагам, че прословутото варено свинско го купуваш от… Ех, как се казваше това място?
УТРИННАТА СКРЪБ: Магазинът на Вей-Големия нож.
ГОСПОДАРЯТ ЛИ: Вярно. Спомняш ли си къде се намира?
УТРИННАТА СКРЪБ: Непосредствено до Котешкия мост.
Господарят Ли прибра бележките си и огледа Утринната скръб с погледа на любител на цветя, видял рядък вид орхидея.
— Дете мое — каза, — ти всъщност ми описа пазаруването на личната прислужница на една благородна дама в Ханчжоу.
— В Ханчжоу ли? — попита изумено князът.
— Да, в Ханчжоу. Разбирам удивлението ти. В наше време там такива магазини не съществуват. Ако са ми известни, то е, защото са бивали често споменавани в дневниците на някои велики писатели — обясни Господарят Ли. — Както еднокракият Чиен, така и прословутите му кожи от носорози били изпепелени при големия пожар, унищожил целия квартал, през царуването на някогашната династия Хан. Въглищарският мост и Кан номер осем са били разрушени още преди три века при прокопаването на един голям канал. Магазинът на Вей-Големия нож е бил сринат до основи по време на вълненията на Трите царства. И така нататък.