Кралят на зимата
- Автор: Корнуел Бърнард
- Серия: Arthur #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Сашка Георгиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралят на зимата». Краткое содержание книги:
Кунеглас беше млад човек с кръгло умно лице и с дълги тъмни мустаци. Той лесно се разсмиваше, беше спокоен и приветлив. Беше очевидно, че двамата с Артър са сродни души. Три дни двамата ходиха на лов за елени из планините, а вечерите пируваха и слушаха песните на менестрелите. В Поуис имаше малко християни, но когато Кунеглас разбра, че Тюдрик е християнин, той превърна един от складовете в църква и покани свещениците да проповядват. Дори самият Кунеглас изслуша една от проповедите, макар че след това той тръсна глава и заяви, че предпочита своите собствени Богове. Крал Горфидид нарече импровизираната църква тъпотия, но не забрани на сина си да направи този жест към религията на Тюдрик. Все пак Горфидид заповяда на своя друид да огради църквата с пръстен от заклинания.
— Горфидид не е напълно убеден, че ние ще спазваме мира — предупреди ни Артър на втората нощ, — но Кунеглас го е склонил да ни покани. Така че, за Бога, не се напивайте, дръжте мечовете си в ножниците и не приемайте предизвикателства. Една искра да пламне тук и Горфидид ще ни изхвърли и ще започне отново война с нас.
На четвъртия ден съветът на Поуис се събра в голямата зала. Основната задача беше сключването на мира и въпреки резервите на Горфидид всичко приключи много бързо. Поуиският крал се отпусна в стола и впери поглед в своя син, докато Кунеглас обявяваше решението — Поуис, Гуент и Думнония щяха да бъдат съюзници, кръвни братя, и нападението над една от трите страни, щеше да се смята за нападение и над другите две. Горфидид кимна в знак на съгласие, макар и без особено въодушевление. Освен това Кунеглас съобщи, че след като бъде сключен неговият собствен брак с Хелед от Елмет и Елмет щеше да се присъедини към този договор. Тогава саксите щяха да бъдат обградени от обединените сили на британските кралства. Горфидид постигна това обединение, каза Кунеглас, като сключи мир с Думнония и създаде възможност да отворим голяма война на саксите. Наградата на Горфидид за сключването на този мир щеше да бъде признаването на Поуис за водеща сила в съюза по време на войната.
— Той иска да стане Велик крал — изръмжа Агравейн.
Горфидид поиска също така и възстановяването на своя братовчед Гундлеус на престола на Силурия. Тюдрик, който беше най-засегнат от силурските нападения, нямаше желание да види Гундлеус отново на трона. Ние думнонците, пък не можехме да простим на Гундлеус убийството на Норуена, а лично аз мразех този човек заради това, което беше направил на Нимю. Но Артър беше убедил всички ни, че свободата на Гундлеус е наистина малка цена за мира, който ще постигнем с нея. Така че подлият Гундлеус в крайна сметка беше възстановен на престола на Силурия.
Горфидид може и да не е искал да сключи мир с нас, но изглежда после е бил убеден в предимствата, които му осигуравяше един такъв договор, защото беше решен да плати най-високата цена за неговото подписване. Той беше дал съгласието си дъщеря му Сийнуин, звездата на Поуис, да се омъжи за Артър. Горфидид беше суров човек, мнителен и коравосърдечен, но той обичаше седемнадесетгодишната си дъщеря и я даряваше с цялата любов и доброта, останали в душата му. Фактът, че се беше съгласил да даде Сийнуин на Артър, който не беше крал, дори не беше и принц, говореше за дълбокото убеждение на Горфидид, че неговите воини трябва да престанат да се сражават със своите британски братя. Годежът свидетелстваше и за това, че Горфидид, подобно на сина си Кунеглас, вижда в лицето на Артър истинския владетел на Думнония. Така по време на големия пир след съвета годежът на Сийнуин и Артър беше официално обявен.
Значението на годежната церемония беше толкова голямо, че всички гости, дошли в Каер Сус, трябваше да отидат в залата за угощения на върха на Каер Долфоруин, защото онова място беше свещено и носеше щастие. (Каер Долфоруин бе наречен така по името на поляната в полите на хълма, която се казваше Долфоруин, т.е. Девича поляна.) Пристигнахме по залез слънце. На върха на хълма вече пушеха големите огньове, на които се печаха елени и прасета. Далеч под нас Севърн извиваше сребристата си снага из долината, а на север високите хребети водеха към потъващия в мрак Гуинед. Разправяха, че в ясен ден от върха на Каер Долфоруин можел да се види Кадаир Идрис, но в онази вечер хоризонтът бе посивял от влагата на далечен дъжд. В ниските части на хълма растяха големи дъбове. Когато слънцето обагри облаците на запад в алено червено от дъбовата гора излетяха две червени птици. Всички приеха, че това е чудесно знамение за предстоящия годеж. Вътре в залата менестрелите пееха песента за девойката Хафрън (на нея била посветена поляната Долфоруин). Тя се превърнала в Богиня, когато нейната мащеха се опитала да я удави в реката край хълма. Песента продължи докато слънцето потъна в мрака на нощта.