Танцуващият дявол
- Автор: Мейсън Кони
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ивайла Божанова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Танцуващият дявол». Краткое содержание книги:
И действително — пиратът не само отървава кожата, но и отвлича красивата аристократка лейди Девън на своя кораб. Разгневена, тя се заклева, че няма да допусне да стане играчка в ръцете на развратния, но унищожително привлекателен похитител. Ала дългите дни и още по-дългите нощи под тропическото звездно небе почти сломяват съпротивата й. Ловък прелъстител и невероятно вещ любовник, Диабло знае как да достави наслада на една жена.
— Женени, как ли пък не! — процеди Карлота иронично. — Не е ли обичайно мъж и жена да споделят една постеля?
— Карлота — закани й се шеговито Диабло с пръст, — да не би да ме следиш? Не ме дебнеш какво правя ден и нощ, нали? — той нарочно погледна към Девън и й намигна, с което събуди спомените за веселия привлекателен пират, попаднал в скута й малко след като се отърва от бесилото. — Дано не го правиш, защото целомъдрена млада дама като теб ще изпадне в несвяст от срам, ако ни види как се забавляваме насаме.
— О! — Карлота тропна с крак от раздразнение. — Ти си отвратителен! Но какво друго да очаква човек от пират!
Тя се фръцна и се отдалечи, а полите й сърдито се люлееха около тънките й глезени. Девън се изкикоти доволно.
— Мисля, че ядоса Карлота.
— Тя е разглезена млада жена, а аз имам съпруга и тя напълно задоволява желанията ми.
В ъгълчето на устата му се появи усмивка и когато погледна Девън, страстта в очите му накара да се изчерви. Диабло забеляза навъсеното лице на Акбар. Очевидно неговият приятел турчин по свой начин се стараеше да му напомни как не бива да се вярва на жените. Проследила погледа на Диабло, Девън също се загледа в свирепия турчин.
— Акбар не ме одобрява. Никога не ме е харесвал.
— Има си причина — обясни Диабло. — Някога е бил пазач в двореца на султана. Господарската фаворитка му хвърлила око. Талах подкупила главния евнух — иначе как Акбар би имал достъп до харема — и започнала да го приема редовно. Ала една от наложниците се оказала много завистлива — ревнувала Талах заради привилегированото й положение, а Акбар мразела заради оказваното му от султана благоволение и ги издала.
— Ужасно — прошепна Девън, виждайки Акбар в нова светлина. — Нищо чудно, че има такова мнение за жените. — Обичал ли е Талах?
— Кой може да каже? Подложили Талах на разпит и за да спаси кожата, казала, че Акбар я насилил. Номерът й обаче не минал. Пъхнали я в чувал и я хвърли в морето. Пощадили живота на Акбар, защото се бил отличил в службата си при султана, но го продали в робство и така попаднал на испански кораб. Години наред бил прикован към греблата и омразата му към жените се превърнала в идея — фикс.
Девън потрепери.
— Как е успял да избяга?
— Черния Барт нападнал испанския кораб и Акбар бил освободен. Присъединил се към братството и така се срещнахме. Спасих живота на Акбар и сега той се смята за мой пазител. Отплатил ми се е многократно, не мога да изброя колко пъти ме е отървавал от смъртта. Непоклатимо е убеден колко опасна работа са жените и са годни само за едно.
— Иска ми се да повярва, че не представлявам заплаха за нито един от двама ви.
— Предстои да бъде проверено, забрави ли?
Диабло настоя да заведе Девън първо до старото селище, за да види с очите си унищожението, за което я обвиняваше. На пръв поглед всичко изглеждаше спокойно, ала щом навлязоха в залива през скрития вход, Девън видя какво е сполетяло някогашното кипящото от живот село.
Гледаше с ужас обезцветените начупени греди, затрупали плажа.
— За щастие нивите и къщата не са пострадали. Индианците Арауак успели да се укрият в гората, докато английските мародери са вилнели.
— Къщата ти е невредима? — попита Девън изненадана, но много доволна.
— Да. Англичаните не са си дали труд да слязат на брега, иначе и тя щеше да пострада.
Когато се увери, че Девън е видяла достатъчно добре цялото безсмислено унищожение. „Танцуващия дявол“ се върна по пътя, по който бе дошъл.
— Наистина ли се налага да ми завързваш очите? — попита Девън кисело, докато Диабло наместваше превръзката. По същия начин постъпи с Карлота и Марлена.
— Няма да рискувам. Доверих ти се веднъж и съжалявам.
— Аз никога няма да кажа — измърка Карлота.
Диабло въобще не й обърна внимание.
— Кайл ще ви прави компания, докато преведа кораба през рифа — продължи той да говори на Девън.
Девън се отпусна на перилата.
— Никога вече няма да ми повярва, нали Кайл?
— Не можеш да го виниш. Той бе отговорен за всички онези хора, убити при обстрела. Мнозина от екипажа ни загубиха жените си. А някои и децата.
— Нямам нищо общо с това, Кайл. Защо ти поне не ми повярваш?
— Е… Може би наистина нямаш — съгласи се неохотно Кайл. — Може да е бил Льо Ватур, както твърдиш, но в момента Диабло е прекалено разгневен, за да мисли трезво. Дай му време.
— Вие двамата какво си приказвате? — полюбопитствува Карлота невъздържано. От разговора разбираше единствено, че поради някаква причина Диабло е сърдит на Девън и може би щеше да успее да използва това обстоятелство в своя полза.