Танцуващият дявол
- Автор: Мейсън Кони
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ивайла Божанова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Танцуващият дявол». Краткое содержание книги:
И действително — пиратът не само отървава кожата, но и отвлича красивата аристократка лейди Девън на своя кораб. Разгневена, тя се заклева, че няма да допусне да стане играчка в ръцете на развратния, но унищожително привлекателен похитител. Ала дългите дни и още по-дългите нощи под тропическото звездно небе почти сломяват съпротивата й. Ловък прелъстител и невероятно вещ любовник, Диабло знае как да достави наслада на една жена.
— Не е твоя работа — смъмри я Кайл. Той намираше младата аристократка за прекалено разглезена и никак не одобряваше безсърдечното й отношение към камериерката.
— Хм! — изсумтя Карлота. — Мога ли вече да сваля това? — попита тя, като опипваше превръзката през очите.
— Да — разреши Кайл. — Вече преминахме рифа и навлязохме в тайния проход.
Девън огледа брега — постройките по плажа бяха от сурови греди, нямаха нищо общо с патината на старото селище. Издигаха се два нови склада, а дълъг кей стърчеше напред в дълбоките води на залива. Тази страна на Рай бе не по-малко красива от другата. Тръгнаха пеша към къщата на Диабло и той обясни:
— Островът е дълъг няколко километра, но е широк по-малко от три. Открил съм само две пролуки, през който може да се проникне. Тук заливът е доста по-дълбок, но много по-труден за откриване.
— Какво пречи на хората, които са обстрелвали старото селище, да стигнат дотук от вътрешната страна — попита Девън.
Диабло се засмя, върху загорялото му лице светнаха бели като мъниста зъби.
— Пясъчните дюни. Ако някой кораб се опита да плава в залива от вътрешната страна на рифа, веднага ще заседне. На практика е непроходимо.
Тара ги чакаше красива и овладяна както винаги.
— Добре дошъл у дома, Диабло.
Широка усмивка се разля по лицето й.
— Добре си се справила, Тара — похвали я Диабло.
— Работниците от нивите и екипажът на Льо Ватур свършиха по-голямата част от работата.
— Екипажът на Льо Ватур! — възкликна Девън. — Нима този разбойник е тук?
— Льо Ватур е там, където никому не може да навреди — обясни Диабло лаконично. Той се извърна, но Девън не бе готова да се откаже.
— Какво значи това?
— Потопих „Победа“. Льо Ватур потъна заедно с кораба.
Девън дълбоко въздъхна:
— Ти си го убил! Сега никога няма да разберем, дали не те е предал той.
— Девън, няма какво да се преструваме. Ти си вече моя съпруга и аз няма да те накажа за твоята измяна.
— И ще прекараме останалата част от живота си в недоверие? Ще те убедя в моята невинност, та дори това да ми отнеме всичките ми дни.
Диабло мъдро реши да не коментира и влезе в салона. Заведе Девън направо в просторната слънчева стая на втория етаж, а Карлота и Марлена бяха настанени в друга част на къщата.
— Това ще е нашата стая — обяви Диабло с тон, който не търпеше възражение. — Ти си моя съпруга и няма причина да се лишавам от теб. Прекалено много те желая, а и твоето тяло така откликва на моето, че очевидно и ти не можеш без мен. Никога не съм възнамерявал да живея като евнух.
Девън прехапа устни, за да не отговори остро. След като вкуси за пореден път от любовта на Диабло на борда на „Танцуващия дявол“, знаеше, че е невъзможно да му устои, щеше да е прелестно отново да е в прегръдките му, а сладката магия на неговата любов щеше да владее и ума, и тялото й. Твърдо бе решила да си възвърне обичта на Диабло и да го накара да й вярва напълно, да му бъде истинска съпруга.
Само милостивият Господ знае защо се е оженил за нея, ако се изключи безспорният факт, че тялото й му доставя огромна наслада. Наречи го похот, ако щеш, Девън се усмихна на себе си, но щеше да го покори един ден. И да си възвърне обичта и доверието му.
Карлота положи всички сили, за да усложни живота на Девън, докато бе на Рай, но още по-трудно беше с Тара, защото тя открито я винеше за смъртта и разрушенията на Рай. Докато изчакваше откупа, Диабло предпочете да остане на острова. Всяка нощ прекарваше в леглото на Девън. На моменти го вземаше за същия весел разбойник, когото бе обикнала, но в следващия миг той я поглеждаше странно и се превръщаше в непроницаем чужденец със сребристосиви студени очи — този човек тя не познаваше и се боеше от него.
Девън някак инстинктивно се догаждаше, че баща й е в състояние да обясни как е издадена тайната на Диабло. Жалко, тюхкаше се тя — Льо Ватур умря, преди да го разпитат. Невъзможно е да живее с Диабло, ако той я мрази. Ако всички на острова я мразят.
Девън често си спомняше за баща си, как ли му се е отразило заминаването й с Диабло. Дали и той не я мрази, загдето го заряза? Тази мисъл пълнеше очите й със сълзи и пробождаше сърцето й. А Уинстън? Нима грубите намеци на Диабло за него бяха истина? И по-важното — откъде знае Диабло? Истина или не, Девън бе наясно, че нямаше да се омъжи за Уинстън, след като вече бе влюбена в Диабло.
Скрит от вечерните сенки в рамката на вратата, Диабло наблюдаваше мълчаливо Девън. Изглеждаше толкова тъжна, докато се поклащаше в плетения стол — люлка на верандата — вперила очи в далечината, а нежният бриз развява къдриците й с цвят на мед. Тя не го забелязваше, но все още бе достатъчно светло, за да види той сълзите й. Заприличаха му на мънички диаманти върху светъл атлаз. Даваше си сметка колко нещастна е сред омразата на всичките тези хора, а дребнавите суетни сметки на ревнивата Карлота само усложняваха положението.