Сянката на марионетките
- Автор: Кард Орсон Скотт
- Серия: the shadow saga #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Григор Попхристов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сянката на марионетките». Краткое содержание книги:
Е, Ахил си спечели път до славата, но според Хан Цу завладяването на Индия беше безсмислено и в разрез с националните интереси, да не кажем пагубно. Китай не разполагаше с ресурси, за да поеме проблемите на Индия. Когато Индия се управляваше от индийци, страдащите хора можеха да обвиняват само своите съотечественици. Но сега, когато положението се влоши — както винаги ставаше в Индия — за всичко щяха да бъдат обвинявани китайците.
Китайските администратори, които бяха изпратени да управляват Индия, изненадващо не се поддадоха на корупцията и работеха усърдно. Но никоя страна не се управлява без наличието на съкрушителна военна сила или на пълно сътрудничество. И тъй като нямаше никакъв шанс китайските завоеватели да получат пълно сътрудничество, нито пък съществуваше начин да си плащат за съкрушителна военна сила, събуждането на съпротива беше само въпрос на време.
Тя стана проблем скоро след като Ахил замина за Хегемонията — индийците започнаха да трупат камъни на купчини. Хан Цу предупреди управляващите, че досадният проблем ще прерасне в мощно гражданско неподчинение. Индийците бяха истински дъщери и синове на Ганди. Бюрократите обаче не послушаха съвета на Хан Цу и попаднаха в един непрекъснато влошаващ се цикъл от репресивни мерки.
„Какво излиза? Че няма значение какво мисли светът, така ли? Правим каквото си искаме, защото никой друг няма силата или волята да ни предизвика? Това ли е позицията на Китай?“
Листовете в ръцете му съдържаха отговора на тази позиция.
— Как така не са направили нищо, за да потвърдят нашата офанзива? — недоумяваше Алай.
Бийн и Петра седяха до него и гледаха холокартата, която потвърждаваше, че всеки обект в Шинджиянг е превзет по график, сякаш китайците бяха получили сценарий и играеха ролята си, точно както Съюзът на полумесеца ги беше помолил.
— Аз мисля, че нещата вървят много добре — каза Петра.
— Абсурдно добре — възнегодува Алай.
— Не бъди нетърпелив — обади се Бийн. — В Китай всичко протича бавно. А те не обичат да правят своите проблеми публично достояние. Може би продължават да тълкуват офанзивата като група местни бунтовници или не бързат да обявят пред света какво става, за да подготвят унищожителна контраатака.
— Едва ли? — каза халифът. — Според нашата „Сатинтел“ те не предприемат нищо. Дори най-близките гарнизонни войски все още си стоят на място.
— Гарнизонните командири нямат властта да влизат в сражение — обясни Бийн. — Освен това те вероятно дори не знаят, че нещо не е наред, а твоите войски установиха контрол над комуникационната мрежа, базирана на земята, прав ли съм?
— Това беше второстепенна цел, която постигнаха между другото.
Петра започна да се смее:
— Сетих се!
— Какво е толкова смешно? — намръщи се Алай.
— Публичното обявяване. Ти все още не можеш да обявиш, че си халиф, избран единодушно от всички мюсюлмански страни.
— Ние можем да обявим това по всяко време — раздразни се Алай.
— Но ти чакаш китайците да обявят, че ги е нападнала неизвестна нация. Само когато те или си признаят публично своето невежество, или изтълкуват нападението погрешно, ти ще излезеш и ще кажеш какво наистина се случва. Че мюсюлманският свят е напълно обединен под ръководството на един халиф и че ти си поел отговорността за освобождаването на окупираните нации от безбожния империалистичен Китай.
— Не можеш да отречеш, че историята се развива по-добре по този начин — каза халифът.
— Абсолютно — съгласи се Петра. — Аз не се смея, защото го правиш по този начин. Забавлява ме иронията, че ти имаш невероятен успех, а китайците са така неподготвени, че на практика забавят твоето обявяване! Но… имай търпение, скъпи приятелю. Някой от висшето китайско командване знае какво се случва и накрая останалите ще го чуят, ще мобилизират своите въоръжени сили и ще обявят нещо.
— Те трябва да го сторят — напомни им Бийн. — Иначе руснаците ще разберат погрешно движението на китайските войски.
— Добре — съгласи се Алай. — Но за лош късмет всички видеофилми с моето обявяване са заснети през деня. Изобщо не ни мина през ума, че на китайците ще им е нужно толкова дълго време, за да реагират. Вече е нощ.