Сянката на марионетките
- Автор: Кард Орсон Скотт
- Серия: the shadow saga #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Григор Попхристов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сянката на марионетките». Краткое содержание книги:
— Значи ще изпратите долу тази — досети се Джон Пол — да привлече техния огън, за да си спечелим ден за военна пропаганда.
— Ще изпратим отряд от МФ, за да засече откъде е изстреляна ракетата и ще заловим атентаторите, преди да демонтират установката и да се измъкнат. Независимо дали операцията ще завърши с насочване на вниманието към Ахил или към Китай, и в двата случая ще можем да огласим, че някой от Земята стреля по совалка на МФ.
— Това ще ги постави в много лошо положение — отбеляза Питър. — Ще обявим ли, че аз съм бил мишената?
— Ще го решим в зависимост от техния отговор и кой ще бъде обвинен. Ако е Китай, ще постигнем повече, като представим атентата за нападение срещу Международния флот. Ако е Ахил, ще постигнем повече, като го изкараме убиец.
— Вие дискутирате тези неща напълно откровено пред нас, господин министър — обади се Тереза. — Предполагам, че сега се налага да ни убиете.
— Само мен — прошепна Апханад.
— Теб трябва да уволня — каза Граф. — Ще те изпратя обратно на Земята, защото не бива да оставаш тук. Ще депресираш всички останали, ако се мотаеш из станцията виновен и безполезен.
Тонът на Граф бе достатъчно мек, за да помогне на Апханад да се овладее и да не избухва отново в плач.
— Чух — продължи министърът, — че индийският народ се нуждае от лоялни хора, които да се борят за тяхната свобода. Тази лоялност надвишава лоялността ти към министъра на колонизацията и аз те разбирам. Ето защо ще отидеш там, където те води твоята лоялност.
— Това е… невероятна милост, сър — не можеше да повярва Апханад.
— Идеята не беше моя — отвърна Граф. — Аз исках да бъдеш съден тайно от МФ и екзекутиран. Но Питър ми каза, че ако си виновен, но се окаже, че си защитавал семейството си в китайски плен, ще е погрешно да бъдеш наказан по обвинение за „несъвършена лоялност“.
Апханад се обърна към Питър:
— Моето предателство можеше да убие вас и вашето семейство — каза той.
— Но не ни уби — напомни му Питър.
— Харесва ми да мисля — каза Граф, — че понякога Бог е милостив към нас и чрез подобни инциденти ни предпазва от изпълнение на най-лошите ни планове.
— Аз не вярвам в това — изрече хладно Тереза. — Според мен ако насочиш пистолет към главата на човек, дори куршумът да се окаже фалшив, продължаваш да си убиец в Божиите очи.
— Добре тогава — заключи министърът, — предлагам след смъртта ни, ако продължим да съществуваме в една или в друга форма, направо да попитаме Бог кой от нас е прав.
17. Пророци
SecuritySite.net
От: Лок%erasmus@polnet.gov
ПАРОЛА: Суриявонг
Относно: момиче на мост
Надежден източник моли: не пречете на китайското излизане от Индия. Но когато се нуждаят от връщане или продоволствие, блокирайте всички възможни пътища.
Отначало китайците помислиха, че инцидентите в провинция Шинджиянг са работа на бунтовници, които векове наред формираха и реформираха партизански групи. В обременената от протокола китайска армия Хан Цу успя да докаже, че е започнала голяма офанзива извън Китай, едва в късния следобед.
За петдесети път, откакто зае пост във висшето командване на Пекин, Хан Цу губеше надежда, че може да направи нещо. Винаги беше по-важно да показва уважение към високия ранг на някой шеф, отколкото да им каже истината и да предприеме някакви действия. Сега стискаше в ръце доказателството, че подобни обучение, дисциплина, координация и продоволствие изключват възможността инцидентите в Шинджиянг да са дело на местни бунтовници. Уви, предстоеше му да чака часове неговата молба за среща да бъде проучена от всички и „важни“ съветници, лакеи, функционери и наперени помощници, чието единствено задължение беше да изглеждат възможно най-важни и заети.
В Пекин беше пълен мрак, когато Хан Цу прекоси площада между отдел „Стратегия и планиране“ и отдел „Администрация“. Това беше поредния пример за лошата структура в Китай. За да се избегне безсмислената разходка помежду им, двата отдела би трябвало да са от двете страни на ниска преграда, през която служителите непрекъснато да се провикват. Вместо това „Стратегия и планиране“ изготвяше непрекъснато планове, които „Администрация“ не можеше да изпълнява или разбираше погрешно.
„Как изобщо сме завладели Индия?“ — недоумяваше Хан Цу.
Той се опита да ритне гълъбите, които се мотаеха в краката му. Те запляскаха с криле, а после се върнаха и го проследиха, сякаш с всяка крачка крачолите му ръсеха нещо за ядене.