Малката стопанка на голямата къща
- Автор: Лондон Джек
- Язык: болгарский
- Переводчик: Нели Доспевска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Малката стопанка на голямата къща». Краткое содержание книги:
Спомни си също как често сам бе съкратявал тези посещения: дори когато я прегръщаше, даваше й да разбере, че няма време. Спомни си също как често по лицето й пробягваше сянка, когато си отиваше.
Беше единадесет и четвърт, а още я нямаше. Посегна към телефона и позвъни в кравефермата. Преди да остави слушалката, дочу бърз женски говор. Гласът на Паола казваше:
— Зарежете вашия мистър Уейд. Вземете цялото потомство Уейдовци и елате у нас поне за два-три дни.
За Паола това бе необичайно. Тя винаги се радваше, когато оставаха без гости, когато двамата можеха да прекарат сами един или повече дни. А ето, че уговаряше мисис Уейд да дойде от Сакраменто. Сякаш Паола не искаше да остане насаме с него и търсеше да се огради с повече хора.
Той се усмихна при мисълта, че нежният и предиобеден поздрав му бе станал скъп сега, когато бе лишен от него. Хрумна му да я вземе със себе си на дълго пътешествие както някога. Това може би щеше да разреши нещата. Отново щяха да заживеят в близост, в още по-голяма близост дори. Защо да не отидат на лов в Аляска? Това беше старо нейно желание. Или да се завърнат към ония места, в южните морета, които някога бяха пребродили на борда на „Ол ауей“. Сега имаше пряка параходна линия Сан Франциско — Таити. Биха могли за дванадесет дни да пристигнат в Папиете. Интересно дали Лавайна още държи своя пансион. Мислено вече виждаше как Паола и той закусват на верандата при Лавайна под сянката на манговите дървета.
Юмрукът му се стовари на масата. Не, по дяволите, той не е страхливец и няма да избяга с жена си, защото се бои от друг мъж. Пък и честно ли щеше да бъде спрямо нея да я отдалечава от оня, към когото може би се стремеше? Наистина той не знаеше накъде я тегли сърцето й, нито пък докъде са стигнали двамата с Греъм. Може би това беше пролетно опиянение, което ще отлети заедно с пролетта? Но за жалост през дванадесетте години съвместен живот не си спомняше нито веднъж тя да е проявила склонности към мимолетни увлечения. Ни за миг не бе му давала повод да се съмнява. Тя беше много привлекателна за мъжете, срещаше мнозина, които се възхищаваха от нея, приемаше дори да я ухажват, но винаги оставаше Паола Форест — жената на Дик Форест…
— Добро утро, весели Дик.
Цяла засмяна, тя надзърташе през полуотворената врата на хола и му изпрати въздушна целувка.
— Добро утро, мой ясен месец — отвърна той също така естествено.
Ето тя сега ще влезе, мислеше си Дик, а той ще я прегърне и когато я целуне, ще разбере всичко. Подкани я с протегна към нея ръце, но тя те влезе. Трепна, загърна с една ръка кимоното на гърдите ей, а с другата приповдигна дългите поли, готова да побегне, загледала тревожно надолу към хола. Но неговият остър слух не бе доловил никакъв шум. Усмихна му се още веднъж, пак му изпрати въздушна целувка и изчезна.
След десет минути при него влезе Бонбрайт с телеграми в ръка. Дик трепна, той не го бе чул — десет минути бе седял като вкаменен на бюрото си.
И въпреки всичко тя бе щастлива. Дик отдавна знаеше всичките й настроения и начина, по който ги изразяваше. Ето защо разбираше какво означава това, че песните и се носят из цялата къща, под аркадите и във вътрешния двор. Той не излезе от кабинета си, докато не удари гонгът за обед. Тя не се отби при него, да го вземе пътем, както имаше навик понякога. Когато от другата страна на вътрешния двор долетяха ударите на гонга, тай чу как песента й заглъхна по посока към трапезарията.
Докато обядваха, почти през цялото време говореше Харисън Стодърд — полковник от Националната гвардия, бивш търговец на едро, побъркан на темата за социалните вълнения и за взаимоотношенията между работодатели и работници. Той усилено твърдеше, че законът за задълженията на работодателите трябва да вземе под крилото си и земеделските работници. Паола все пак намери промеждутък, в който между другото съобщи на Дик, че следобед тръгва за Уикенбърг при семейството Мейсън.
— Разбира се, не мога да кажа кога ще се завърна — нали ги знаеш какви са. А теб не се осмелявам да поканя, макар че хубаво щеше да е да дойдеш и ти.
Дик поклати глава.
— И тъй — продължи тя, — ако нямаш нужда от Саундърс…
Дик кимна в знак на съгласие.
— Днес ще взема Калахън — каза той и веднага направи разчет на времето си, след като разбра, че няма да бъде с Паола. — Никога не мога да разбера, Поли, защо предпочиташ Сауидърс. От двамата ни шофьори Калахън е по-добрият и кара по-безопасно.
— Може би именно заради това — усмихна се тя. — В повечето случаи да караш безопасно, значи да караш бавно.