Малката стопанка на голямата къща
- Автор: Лондон Джек
- Язык: болгарский
- Переводчик: Нели Доспевска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Малката стопанка на голямата къща». Краткое содержание книги:
Когато тя завърши, тримата мъдреци се стекоха вкупом да й обясняват, че тя най-после е успяла да се отдаде изцяло на изкуството си и да пее така, както винаги са очаквали от нея. Лео лежеше неподвижен, мълком опрял брадичка с дланите си, с преобразено лице.
— Дължи се на тия ваши разговори за любовта — засмя се Паола, — на всички прекрасни мисли, с конто напълниха главата ми Лео и Терънс… и Дик.
Терънс тръсна дългата си прошарена коса.
— Които напълниха не главата ви, а сърцето ви — поправи я той. — Тази вечер в сърцето ви, в гласа ви пее любовта. За пръв път ви чувам да разгърнете гласа си. И не смейте повече да се оплаквате, че гласът ви бил слаб. Той е плътен, закръглен, като голямо въже, като голямо златно въже, с което завързват приказните кораби на пристана на Блажените острови.
— За да се отплатя, ще изпея „Глория“ — отвърна тя — и тъй ще отпразнуваме победата на свети Лео, свети Терънс… и разбира се, свети Дик, които съсякоха драконите.
Дик, който не пропускаше ни дума от разговора, за да не се намесва в него, се запъти към вградения в стената бар-шкаф и си наля уиски със сода.
Докато Паола пееше „Глория“, отпуснал се на едно от канапетата, той бавно отпиваше от чашата си, а възпоминанията изплуваха пред очите му с небивала яснота. Някога, отдавна, бе я чул да пее така: това беше в Париж, в ония кратки дни, когато се бяха влюбили; а след това още веднъж, през медения им месец, на борда на „Ол ауей“.
След малко с празната си чаша той даде знак на Греъм да се присъедини към него, приготви две чаши уиски със сода, а когато Греъм изпи своята, предложи му да изпеят с Паола „По циганските следи“.
Тя обаче поклати глава и запя „Билката на забравата“.
— Ах, каква жена, каква ужасна жена е била тя — възкликна Лео, когато Паола завърши. — А той бил истински влюбен. Тя разбива сърцето му, но той пак я обича. Той не може да се влюби втори път, защото не може да забрави любовта си към нея.
— А сега, Червени облако, „Песента за желъда“ — обърна се Паола усмихната към мъжа си. — Остави чашата, бъди мил и започвай да сееш желъди.
Дик лениво напусна канапето, изправи се, разтърси непокорно глава както кон гривата си и тежко затропа с крака, подражавайки на Планинеца.
— Нека Лео знае, че тук между нас не само той е поет и рицар на любовта. Слушайте, Терънс, и вие другите, послушайте дивата и възторжена песен на Планинеца. Той не въздиша по възлюблената си. Той изобщо не въздиша. Той въплътява любовта, среща я смело и я зове без свян. Чуйте го!
Стаята заехтя, въздухът се изпълни със звуци на дива радост — Дик наподобяваше цвиленето на жребец. Като разтърсваше въображаема грива и тропаше с крака, той се провикна:
— „Чуйте ме! Аз съм Ерос! Аз тъпча хълмовете. Гласът ми изпълва ширните долини. Кобилите ме чуват и трепват в спокойните си пасища, защото ме познават. Земята прелива от живителна сила, дърветата — от мъзга. Пролет дойде. Моята пролет. Аз съм властелин в моето царство на пролетта. Кобилите помнят гласа ми. Те ме познават чрез гласа на своите майки. Чуйте ме! Аз съм Ерос. Аз тъпча хълмовете, а ширните долини са мои глашатаи; с ехото си разнасят вестта, че ида.“
Философите от мадрьоновата гора за пръв път чуваха песента на Дик и я посрещнаха с шумно одобрение. За Хенкок тя бе повод да подеме прекъснатия спор и той започна да обосновава биологически бергсонианската дефиниция на любовта, когато го прекъсна Терънс, който бе забелязал, че на лицето на Лео се бе изписала болка.
— Нека помолим нашата мила домакиня да продължи — каза Терънс. И нека тя пее за любовта, само за любовта. От опит зная, че най-добре съзерцавам звездите на фона на женски глас.
Малко по-късно в стаята влезе О’Джой. Той изчака Паола да завърши песента, приближи се безшумно до Греъм и му подаде телеграма. Дик се намръщи, че ги прекъсва.
— Важно много — аз мисли — обясни китаецът.
— Кой я прие? — запита Дик.
— Аз. Аз приел. Нощен дежурен в Елдорадо позвънил по телефона. Казал много важно. Аз приел.
— Да, твърде важна е — обади се Греъм, след като я прочете. — Мога ли тази вечер да взема влак за Сан Франциско, Дик?
— О’Джой, почакай малко — повика го Дик, като погледна часовника си. — В колко часа има влак за Сан Франциско, който да спира в Елдорадо?
— Единадесет часа и десет минути — бе незабавният отговор. — Има време. Но не много. Аз да повика шофьор?
Дик кимна глава.
— Непременно ли трябва да тръгнете още тази вечер? — запита той Греъм.
— Наистина трябва. Работата е важна. Ще имам ли време да се приготвя?