Малката стопанка на голямата къща
- Автор: Лондон Джек
- Язык: болгарский
- Переводчик: Нели Доспевска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Малката стопанка на голямата къща». Краткое содержание книги:
— А представете си, че тя се преструва, защото й е скъпо миналото, защото не иска да ви огорчи или защото ви съжалява? — настояваше Хенкок.
— За мен това би бил непростим грях — възрази Дик. — Тогава тя не би играла честно. Нито е честно, нито е приятно да задържаш при себе см любимата жена дори миг повече, отколкото тя би желала. Лео е напълно прав. Пияният обущар може с юмруци да събуди и задържи любовта в сърцето на глупавата си жена. Обаче мъжът от по-висш тип, мъжът, който има поне известна склонност към рационално мислене и искрица интелект, не е способен да докосне любовта с груба ръка. И аз като Лео бих се помъчил да облекча пътя на жената и бих бил много нежен с нея.
— Но какво ще стане тогава с прословутото еднобрачие в западната цивилизация? — запита Дар Хиал.
А Хенкок добави:
— Значи, вие сте за свободната любов?
— Мога да ви отговоря само с една изтъркана истина — каза Дик. — Не съществува несвободна любов. Разбира се, не забравяйте, че говоря от гледна точка на човека от висш тип. Нека този начин да се гледа на нещата да бъде отговор за вас, Дар. Грамадното мнозинство от хората трябва да бъдат задържани в рамките на закона и труда чрез еднобрачието или чрез някаква друга сурова и неумолима брачна институция. Те не са дорасли за свободния брак или за свободната любов. Да бъдат свободни в любовта, за тях би значило да бъдат разпътни. Издигали са се и са устоявали само ония нации, при които религията и държавата са били спирачка за инстинктите на народа, поддържали са ред и дисциплина.
— Това значи, че за себе си вие отхвърляте брачните закони — каза Дар Хиал, — но ги приемате, що се отнася за другите.
— Приемам ги за всички хора. Деца, семейство, кариера, общество, държава — всички тези неща налагат необходимостта от брачната институция. По същата причина приемам и развода. Мъжете и жените, всички мъже и всички жени, могат да обичат повече от веднъж, старата любов може да умре в тях и на нейно място да се роди нова. Държавата не е властна над любовта, както не са властни и отделният мъж или жена. Когато човек се влюби, влюбва се и това е всичко. Пред него е тя — пулсиращата, въздишаща, пееща и трепетна любов. Но с безпътието държавата може и трябва да се бори.
— Вие сте за една свободна любов, за която имате твърде сложна представа — критично забеляза Хенкок.
— Да, прав сте, но причината е, че човекът, живеещ в обществото на себеподобните си, е твърде сложно същество.
— Но има мъже, които обичат и не биха могли да живеят, ако загубят любимата си — изненада всички с проявената си инициатива Лео. — Умре ли тя, биха умрели и те, а ако тя живее, за да обича друг, биха умрели още по-скоро.
— Те ще трябва и в бъдеще да умират, както са умирали в миналото — студено отговори Дик. — И за тяхната смърт никой не е виновен. Така сме създадени, че сърцата ни понякога се отклоняват от правия път.
— Моето сърце никога няма да се отклони — заяви Лео с достойнство, без да подозира, че всички сътрапезници знаят за неговата тайна. — Никога не ще мога отново да обичам, чувствам го.
— Вярвам ти, момчето ми — съгласи се Терънс. — Чрез твоите уста говори гласът на всички истински влюбени. Хубавото в любовта е това, че я мислиш за неповторима… Нали Шели беше казал… или Кийтс: „Тя цяла е чудо и щастие безумно“. Наистина жалък скъперник и недорасъл влюбен ще е оня, комуто би хрумнало, че има на света жена на една стотна тъй чаровна и пленителна, тъй чудна и омайна като оная, която му е на сърцето; който би допуснал, че някога ще може отново да залюби.
Докато преминаваха в другата стая, Дик продължаваше разговора с Дар Хиал и се питаше дали Паола ще го целуне за лека нощ, или ще стане от рояла и ще се запъти направо към спалнята си. А Паола говореше с Лео за последния сонет, който й бе дал да прочете, и също се питаше ще, целуне ли Дик, или не. Внезапно, без да знае защо, обзе я силно желание да го целуне.
ГЛАВА XXIII
Нея вечер не се водеха особено оживени разговори на масата. Паола, седнала на рояла, пееше. Терънс, който разсъждаваше за любовта, отведнъж се смълча, думите му останаха недоизказани — той слушаше. Беше доловил нещо ново в гласа и. Той безшумно прекоси стаята и се присъедини към Лео, който се бе изтегнал на мечата кожа. Дар Хиал и Хенкок също оставиха спора и се настаниха в дълбоките кресла. Греъм, на пръв поглед по-равнодушен от останалите, разглеждаше някакво ново списание, но Дик забеляза, че той бе престанал да прелиства страниците. И от ухото на Дик не се изплъзнаха новите нотки, които звучаха в гласа па Паола, той също се мъчеше да ги разтълкува.