Триъгълникът на дракона
- Автор: Ролинс Джеймс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Триъгълникът на дракона». Краткое содержание книги:
— „Персей“ — разнесе се глас в ухото му. — Засякохме ви. Ако желаете, можете да минете на автопилот. Ще ви водим до пристана.
— Ще се справя сам — отвърна Дейвид на техника горе.
Това бе шестото му потапяне с „Персей“ и вече се чувстваше достатъчно уверен, за да може да се справи и сам. С върха на палеца си натисна един превключвател и върху конусовидния нос се появи навигационен дисплей. Траекторията му към дока на „Маги Куест“ бе отбелязана с червено. Трябваше просто да се придържа към курса. Също като авиосимулатор.
— Свързах се с навигационния компютър — доложи той. — Ще изплавам след три минути.
— Да, сър. Ще се видим горе.
Дейвид намали скоростта и насочи подводницата нагоре. С приближаването на повърхността тъмните води около него започнаха да просветляват. Докато маневрираше, не можеше Да избяга от усещането за летене. Сякаш беше едно цяло с подводницата. Ръчното управление реагираше едва ли не на мислите му. Телескопичните криле от двете страни бяха като перки на морско създание, които дори се извиваха, за да направляват съда.
Но това не бе морско създание. Под корема му бяха сгънати чифт титаниеви манипулатори, способни да раздробят и гранит, а на гърба, подобно на перка на акула, се подаваше въртяща се платформа с миниторпеда. Макар и малки, ракетите носеха мощни бойни глави, които можеха да пробият корпуса на бронирана подводница. В Отряда за дълбочинни работи ги наричаха „подводни бичета“. Оръжията даваха допълнително превъзходство във вражески води.
Дейвид прокара пръст върху копчето за активиране на торпедата. По-рано този ден бе научил за загубата на Тайван и окупирането му от китайците. Новината не му даваше мира. Как така са изгубили острова и са го оставили на проклетите комунисти? Това бе позор и черна точка за цяла Америка. Само да можеше да вземе участие в битката…
— Сър, един от вашите хора е тук — обади се техникът. — Казва, че трябва спешно да говори с вас.
— Дайте ми го.
След кратка пауза, се обади Ролф:
— Съжалявам, че ви безпокоя, сър, но казахте да ви съобщим, ако има промяна в… ъъъ… във втората задача.
Дейвид се намръщи. Втора задача ли? Беше така съсредоточен в графика тук и във все по-близко звучащите барабани на войната, че бе забравил за Джак Къркланд.
— Какво има?
— Целта е напуснала зоната.
Дейвид отвърна с дълга ругатня. Къркланд беше изчезнал. Но повече подробности и обяснения не можеха да се дават по радиото.
— Излизам на повърхността след две минути. Изчакайте ме в каютата да ми разкажете подробностите.
— Да, сър.
Дейвид се намръщи и потисна мислите си за Къркланд. В момента имаше работа за довършване. Завъртя подводницата около перката в подходящо положение. Погледна часовника. Бе прекарал под водата почти шест часа. След изплаването „Персей“ щеше да бъде подложен на преглед и подготвен за третото спускане за деня. Вторият пилот от флота щеше да се спусне до мястото на катастрофата на дъното на океана. А след още седем часа отново щеше да дойде неговият ред.
Но двамата пилоти не бяха единствените, чиито графици бяха така натоварени. След пристигането на изследователския екип и баржите от Мауи целият екипаж работеше денонощно. С помощта на роботите и изследователската подводница носещата рамка на лабораторията вече бе монтирана на дъното. Следобеда започнаха да спускат и да сглобяват жилищните помещения и лабораториите. Ако не се случеше нещо непредвидено, Дейвид очакваше цялата база да бъде завършена в рамките на следващите четиридесет и осем часа, а скоро след това в нея щеше да се прехвърли персоналът с оборудването.
Беше наредил базата да бъде готова за четири дни и заповедта трябваше да бъде изпълнена, дори ако за целта се наложеше да плющят камшици. Всъщност когато днес шефът на изследователския екип — геофизик на име Фердинанд Кортес — възрази срещу високото темпо, Дейвид го накара да се обади във Вашингтон. Достави му голямо удоволствие да наблюдава как Никълъс Ружиков трие сол на главата на мексиканеца по сателитния телефон. Макар да стоеше на една крачка разстояние, Дейвид успя да чуе как Ружиков крещи на учения. След тази случка, макар че отношенията си останаха напрегнати, никой не се осмели да поставя под въпрос заповедите му или определения график.
Той беше единственият командващ тази операция и нямаше да позволи някой или нещо да попречи на осъществяването й — нито смущаващата загуба на Тайван, нито пък загадъчното изчезване на Джак Къркланд. Нямаше да се провали.