Триъгълникът на дракона
- Автор: Ролинс Джеймс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Триъгълникът на дракона». Краткое содержание книги:
— Определено е странно — промърмори той.
— Стигнахме.
Карън посочи сградата пред тях. Поведе го към нея. Вътре показа пропуска си и човек от охраната ги изпрати до асансьора.
— Асансьорите работят ли вече? — попита тя, когато вратата се отвори.
Пазачът кимна и също влезе в тясната кабина.
Изкачиха се бързо. Когато вратата се отвори, Джак се озова срещу дребна японка, която ги чакаше и нетърпеливо пристъпваше от крак на крак.
Карън ги запозна. Миюки леко се поклони, но не протегна ръка. В отговор на поздрава й Джак също само кимна. Азиатските обичаи рядко включват физически контакт.
— Професор Накано, благодаря за помощта ви.
— Моля ви, наричайте ме Миюки — срамежливо каза тя.
— Да вървим — каза Карън, когато пазачът се върна в асансьора. — Искам да вкарам данните на Джак колкото се може по-скоро.
Тя забърза напред, като им направи знак да я последват. Джак се наведе към Миюки.
— Винаги ли е такава?
Миюки завъртя очи и въздъхна театрално.
— Винаги.
Щом стигнаха до кабинета, Миюки пристъпи напред и отключи. Карън влезе първа.
— Миюки държи компютрите си в специална лаборатория — обясни тя, когато и Джак влезе. Посочи към редицата комбинезони, закачени покрай стената. — Ще трябва да облечеш един от костюмите.
— Не зная дали имам костюм с неговите размери — каза Миюки и се разрови из закачалката. — Този май ще свърши работа — каза тя и му подаде един голям комбинезон.
Джак го взе и остави раницата си на пейката до стената. Карън вече се закопчаваше.
— Джак, може ли да покажа бележника ти на Миюки, докато се обличаш?
Той кимна и бутна раницата към нея, след което се замъчи да напъха едрото си тяло в тесния комбинезон.
— Миюки, ела да видиш това.
Тя измъкна бележника му. Заедно с него от раницата се изхлузи нещо и се затъркаля по пода. Миюки се наведе да го вдигне.
Докато Джак се мъчеше да вкара раменете си в комбинезона, видя Миюки да държи кутийката от Дейвид Спенглър. Хрумна му една идея.
— Отворете я — каза той на Миюки. — Вих искал да чуя мнението ви на експерт.
Тя вдигна капака. Присви очи и се загледа в съдържанието на кутийката.
— Какво е това според вас? — попита Джак. Миюки разгледа чипа още по-отблизо.
— Евтин превключвател — каза накрая тя и затвори кутийката. — Не струва.
Джак се намръщи. Каква беше уловката на Дейвид? Чипът явно съдържаше прикрита обида, но каква точно?
— Просто безполезен китайски чип — Миюки подаде кутийката на Карън.
Думите й сякаш удариха Джак в стомаха. Изведнъж се почувства зле.
— Китайски ли? Сигурна ли сте? Тя кимна.
Джак трескаво се мъчеше да намери някакво обяснение. Първото му подозрение не би могло да е вярно. Но си спомни въпроса на Джордж преди няколко дни — „Ами ако бомбата е била сложена нарочно? Ако е инсценировка?“ Джак обмисли различни предположения, но едно-единствено му звучеше достоверно — експлозията е дело на Спенглър.
— Копеле мръсно! — изруга той.
Малкият „подарък“ беше начин Дейвид да му натрие носа, уверен, че Джак няма да може да направи нищо. От Вашингтон искаха обяснение на трагедията и Дейвид им го бе осигурил. Никой нямаше да се вслуша в друго мнение.
В гърдите му се надигна ярост. „Мръсен смърдящ кучи син!“ И докъде стигаше коварството му? Дали само до инсценировката, или е имал пръст и в самата катастрофа? Джак изруга под нос и стисна юмруци, взел твърдо решение. Щеше да разбере истината за катастрофата. Или да умре, докато се опитва да разбере!
— Какво има? — попита Карън.
Джак най-сетне видя, че двете жени са го зяпнали. Седна. С отшумяването на гнева краката му внезапно омекнаха.
— Май и аз имам дълга история за споделяне.
— За какво? — Карън седна до него.
— За катастрофата на Еър Форс 1.
18:30.
Централен Пасифик
Дейвид Спенглър се издигаше от дълбините на океана, затворен в търбуха на подводницата, която кръжеше в бавна спирала към повърхността. През изминалите три дни флотският прототип „Персей“ се показа много по-добър, отколкото бяха очаквали дори конструкторите му.
Дейвид лежеше по корем във вътрешната част на подводницата — прозрачна камера с форма на торпедо и с дебели пет сантиметра прозрачни стени от лексан. С изключение на конуса на носа, в който се побираха главата и раменете му, останалата част на камерата бе затворена във външната черупка на подводницата, изработена от свръхсекретен керамичен материал, който бе по-лек и по-здрав от титана. Под нея се намираха всички механични, електрически и двигателни системи. Двойната обвивка бе проектирана от съображения за сигурност. В случай на опасност цялата външна част можеше да бъде отделена и да освободи вътрешната лексанова капсула, която щеше да изплава сама на повърхността.