Триъгълникът на дракона
- Автор: Ролинс Джеймс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Триъгълникът на дракона». Краткое содержание книги:
Напред в полумрака се появи пристанът. Дейвид умело зави, плъзна подводницата върху потопената платформа и я прекара между самозатварящите се скоби. Когато пусна уредите за управление, крилете се прибраха сами и две С-образни щипци се допряха до керамичното тяло на подводницата.
— Закотвена и готова — обади се Дейвид.
— Закотвена и готова — потвърди техникът. — Издърпвам ви нагоре.
Дейвид чу по хидрофоните воя на хидравликата, която измъкваше прикованата подводница на повърхността. Солената вода се оттече по носа й и в бордовете й се разбиваха малки вълни, но съдът не помръдна. „Персей“ и пилотът и бяха издигнати нагоре и спуснати върху кърмата на „Мага Куест“.
Щом подводницата докосна палубата, петчленният екип я наобиколи от всички страни. Развинтиха носовата част и конусът се отвори. Дейвид се плъзна като тюлен върху палубата. Единият от техниците му подаде ръка. След шестте часа, прекарани по корем в тясното пространство, крайниците му едва го слушаха.
Щом се изправи на крака, Дейвид разкопча неопрена си и се протегна. Зад него техниците вече се бяха заели за работа — проверяваха връзките, продухваха филтрите за въглероден двуокис и зареждаха кислород в двата странични резервоара. Напомняха му технически екип от „Формула 1“. Бързи, ефективни и координирани.
Дейвид се обърна и видя Кортес, който прекосяваше палубата към него. Изстена и се изпъна. Точно в този момент единственото, което искаше, бяха душ и легло. Не му беше до разправии с геофизика. Придаде си намръщено изражение.
— Какво има, професоре?
Ако се съдеше по тъмните кръгове около очите му, човекът почти не бе спал. Дори дрехите му — панталон каки и широка фланела — бяха измачкани и неугледни.
— Една молба, командир.
— Какво?
— Питах се дали при следващото спускане лейтенант Брентли не може да отдели няколко минути и да се приближи до кристалното образувание. Видеоматериалите от предишните спускания показват някакви драскотини по повърхността му. Изглеждат прекалено равномерни, за да бъдат естествени. Смятаме, че са някакъв вид писменост.
Дейвид поклати глава.
— Всички подобни изследвания трябва да изчакат. Главният ми приоритет е построяването и оборудването на базата. След това вие и вашите учени ще можете да се заемете с проучванията си.
— Но това ще отнеме само няколко…
— Тук аз давам заповедите, професоре. — Дейвид изплю последната дума, сякаш бе обида. — Стойте настрана от кристала до построяването на базата. Онзи стълб излъчва силно магнитно поле и създава прекъсвания и проблеми с комуникациите. Няма да рискувам „Персей“, за да задоволя любопитството ви.
— Да, командир.
Макар че Кортес отстъпи, Дейвид забеляза презрение в очите му. Не му пукаше. Мексиканецът бе под негово подчинение. И щеше да прави каквото му се каже.
В другия край на палубата, до входа към кърмата, стоеше на пост един от подчинените му. Дейвид го приближи.
— Къде е лейтенант Ролф?
— В каютата ви, сър.
Дейвид кимна и мина през вратата. Изкачи се две нива към горната палуба. Беше настанил хората си на това ниво. Вратата на каютата му беше притворена. В коридора патрулираше друг от групата. Кимна му и бутна вратата на каютата си.
Ролф стана. Дейвид затвори и започна да смъква неопреновия костюм.
— И какво е станало с Къркланд? Да не би да сте изгубили кораба му?.
— Не, сър. — Ролф прочисти гърлото си. — Следим местоположението на „Дийп фатъм“ непрекъснато. Все още продължава да е до атола Кважелийн.
— Тогава какво е станало?
— Рано тази сутрин лейтенант Джефрис се зачуди защо корабът остава там толкова дълго. Направи някои проверки и откри името на Джак Къркланд в списъка на пътниците на „Куантас“, напускащи атола.
Дейвид изрита неопрена и остана гол.
— По дяволите! Кога е напуснал?
— Преди два дни. Според разписанието явно е отишъл до Окинава.
Дейвид се намръщи. Какво търси проклетото копеле в Окинава? Отиде до банята и пусна душа.
— Знаем ли къде точно е отишъл?
— Не, сър. Имал е резервация в местния „Шератън“, но така и не е отишъл там. Обаче билетът му е двупосочен. Ще се върне след два дни.
Лицето на Дейвид потъмня. Още два дни. С нетърпение чакаше да завърши тази малка странична мисия колкото се може по-скоро. Въпреки това бе впечатлен от съобразителността на екипа си. Къркланд нямаше да им избяга, А и при цялата работа, която имаше тук, можеше да изчака още два дни.
— Много добре, господин Ролф. Искам да ми съобщите веднага щом Къркланд се върне обратно на кораба си.