Вендета: Отмъщението на Лъки
- Автор: Коллинз Джекки
- Серия: Лъки Сантанджело #4
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Вендета: Отмъщението на Лъки». Краткое содержание книги:
О, Боже! И той като Сантино Бонати беше някакъв извратен сексуален маниак.
„Остани спокойна. Не се паникьосвай.“
— Махни… се… от… мене… — каза тя, докато се бореше да отмести тежестта от себе си. — Ако ме пуснеш да си вървя, няма да кажа на никого.
— Бриджит — каза той меко. — Сигурно си нетърпелива да научиш?
— Спри, Мишел. Предупреждавам те…
— За какво ме предупреждаваш, ma cherie? — С друго рязко движение той свали горната част на роклята й и разголи гърдите й. — Ах… — въздъхна той. — Точно толкова хубави, колкото си представях.
След това я вдигна, сякаш тя изобщо не тежеше, и я отнесе в спалнята, където я хвърли в средата на легло с колони в четирите му краища. Преди тя да успее да помръдне, силните му ръце съдраха бикините й и ги хвърлиха настрани. Тя се опита да го ритне, но той беше твърде бърз за нея. С твърдо движение хвана левия й глезен и го завърза за една от колоните на леглото. След това направи същото и с десния.
Тя започна да крещи.
— Това е мансарден етаж, моя petite coquette. Персоналът си тръгна. Няма кой да те чуе — каза той спокойно.
С изключение на роклята, навита около кръста й, тя беше съвсем гола и изложена на показ.
О, Господи! Той щеше да я изнасили, а тя беше съвсем безпомощна. Сълзи изпълниха очите й и тихо се застичаха по бузите й.
— Не плачи — каза той с нежен глас. — Имаш честната ми дума, че няма да те докосна.
— Защо… правиш… това? — изхълца тя.
— Така е по-добре — рече той меко. — Изглеждаш толкова сладка… Рошавата ти малка катеричка моли за внимание — толкова розова и готова.
— Пусни ме да си вървя — молеше тя. — Не е толкова късно.
Той отиде до вратата и я отвори. В стаята влезе Робъртсън, облечена само в къса римска тога. Нищо друго.
— Слава Богу! — едва си пое дъх Бриджит, като си мислеше, че това е спасението.
— Сега — каза Мишел и седна на един стол, разположен така, че да му е удобно да наблюдава леглото — ти ще научиш какво представлява истинското удоволствие.
ГЛАВА 34
Буги се появи в дома й рано сутринта. Лъки го очакваше.
— Трябва да поговорим — каза тя. — Веднага.
Буги я последва в кабинета й без нито една дума. Мария изтича от кухнята след тях.
— Мен също идва, мамо! Мен също! — пееше тя.
— Не, любов моя — твърдо каза Лъки. — Ти ще останеш със Сиси. Мама има работа.
— Раб’та — изкиска се импулсивно Мария. — Мен също идва.
— Сиси — извика Лъки.
Сиси се появи. Малкото момиченце започна да рита и да вика:
— Искам с мама. ИСКАМ С МОЯТА МАМА.
— Обещавам ти, че по-късно ще отидем да видим дядо — каза й Лъки. — Но само ако си добро момиченце и си изядеш цялата закуска.
Сиси прегърна Мария и я отведе обратно в кухнята.
— Мария е точно като мене — печално заяви Лъки и прокара ръка през дългите си тъмни къдрици. — Когато иска нещо, го иска сега.
Буги кимна.
— Добре ли прекара отпуската си, Буг?
Той отново кимна.
— Добре — каза тя. — Да се хващаме за работа. Има големи новини. Докато те нямаше, друг пое контрола над „Пантър“.
Буги изсвири продължително.
— Да, знам, и за мене също беше шок — тя си запали цигара, дръпна дълбоко и продължи: — Това, което ми трябва, е пълен доклад за жената, която го направи — семейство, откъде е, информация за всяка компания, с която има нещо общо, кои са бизнес партньорите й, всичко. Ако трябва, включи и други хора в разследването, но го запази в тайна. И искам всичко колкото е възможно по-скоро.
— Добре — обади се Буги. Издълженото му слабо лице се оживи.
— Постави Мортън Шарки под наблюдение. Нещо не е наред, но не знам какво. Намери ми и информация за жена му и децата му — може би поведението му има нещо общо с тях.
— Няма проблеми — каза Буги.
— След това има една госпожа Сморг, чийто единствен адрес е кантората на някакъв адвокат в Пасадена. Открий коя е тя, къде живее. Също и всичко за „Конкуест инвестмънтс“ — компания със седалище на Бахамските острови.
— Ще го имаш.
Тя отиде до бара и й се прииска да си налее едно уиски. Твърде рано. Не то беше отговорът. Освен това все още имаше страхотен махмурлук.
— Добре, предполагам, че засега е това.
Буги я последва през стаята.
— Ти добре ли си? — попита той.
Тя сви рамене.
— Истината е, че ще се чувствам напълно безпомощна, докато не получа пълна представа.
— Ще направя всичко възможно. Част от информацията може да не е достъпна до началото на седмицата.
— Разбирам. Ще отведа децата при Джино за края на седмицата — и тя му подаде копия от всички документи, с които разполагаше. — В момента, в който имаш нещо, ми се обади тук.