Вендета: Отмъщението на Лъки
- Автор: Коллинз Джекки
- Серия: Лъки Сантанджело #4
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Вендета: Отмъщението на Лъки». Краткое содержание книги:
Но Винъс не му позволи това. Тя се обърна към него и произнесе кратка и страстна реч.
— Аз не разговарям с брат си — разгорещи се тя. — Аз дори не харесвам брат си. А сега той е тук, в къщата ми. Как да се отърва от него.
Родригес сви рамене.
— Какво ще кажеш да го изхвърлиш вместо мене? — попита Винъс с надежда. — Ще помоля охраната да ти помогне.
— Изхвърли ме навън, малка сестричке, и ще съжаляваш — предупреди Емилио. — Ако си мислиш, че това, което съм направил досега, е лошо, само почакай. Ще дам на таблоидите нещо, което ще разбие приятния ти живот на парчета.
— Виж какво ще ти кажа. Ще ти дам петдесет долара — отиди на хотел за през нощта. А утре си намери работа.
Изражението на Емилио стана лукаво.
— Направи ги хиляда и си тръгвам.
— Ние не преговаряме — тя едва успяваше да говори хладно.
Той се хвана за брадичката.
— Аз нямам никакви, а хилядарката за тебе е нищо. Ти си купуваш обувки, които струват дори повече.
Родригес я дръпна настрани.
— Дай му парите — предложи той. — Тогава може би ще си отиде.
— Емилио никога няма да си отиде — изстена тя.
— Но това поне ще го отведе далеч от дома ти.
Той беше прав — важното беше да се отърве от брат си.
— Не ти се случва да имаш хиляда долара в себе си, нали, Родригес?
Той изобщо не си направи труда да й отговори.
Тя остави двамата долу и забърза към сейфа в спалнята си, като затвори вратата зад себе си, защото си спомни времето, когато Емилио се бе добрал до комбинацията й, откраднал снимките й с Мартин Суонсън и я беше изнудвал. Тя взе хиляда долара в брой и се върна долу. Емилио направо държеше ръката си протегната. Тя му подаде малката пачка банкноти.
— Сбогом — произнесе тя и студено се взря в него. — Не се връщай.
Той пъхна парите в джоба си и поклати глава, сякаш тя беше лошата.
— Малка сестричке — каза й тъжно. — Нямаш добра памет, нали?
— За какво?
— За детството ни. За добрите стари времена.
Той да не се шегуваше? Четирима братя и баща, за които да се грижи. Тя беше тяхната неволна робиня, а всички те се отнасяха с нея като с боклук.
— Сбогом — повтори тя, блъскайки го към вратата.
Искаше добре да си почине през нощта — утре бяха пробните й снимки с Джони Романо и трябваше да впечатли Алекс Уудс. А присъствието на Родригес беше съвсем на място — сексът й даваше онзи специален огън по-добре от ежедневния грим.
Когато Емилио си тръгна, тя хвана ръката на Родригес и го заведе горе, в спалнята си.
— Утре трябва да изглеждам спокойна и красива — каза тя. — Така че… Бих искала да се любим бавно и мързеливо и след това да си тръгнеш. Можеш ли да ми услужиш?
— Принцесата ми — произнесе той и страстният му латиноамерикански поглед се впи в нея. — Обръщаш се точно към когото трябва.
ГЛАВА 33
— Още шампанско? — предложи Мишел.
— Благодаря — каза Бриджит и му позволи отново да напълни чашата й.
Сега двамата бяха сами в апартамента му. Всички гости си бяха тръгнали, включително и ядосаната Робъртсън. Бриджит ги беше видяла да спорят разгорещено на входната врата.
— Отвращаваш ме — беше казала Робъртсън с нисък гневен шепот. — Приличаш ми на разгонено старо куче.
— Не говори глупости, за които ще съжаляваш — бе отвърнал Мишел спокойно.
— Единственото нещо, за което съжалявам, е, че навремето се пренесох при тебе — беше заявила Робъртсън. След това си бе тръгнала, тряскайки вратата пред лицето му.
Бриджит знаеше, че навлиза в територията на друга жена, но не можеше да се противопостави — намираше Мишел за хипнотично привлекателен, въпреки че беше достатъчно възрастен, за да й бъде баща.
Тя седеше на канапето в дневната му и очакваше да види какво ще предприеме един опитен, по-възрастен мъж.
Един сервитьор събра няколко мръсни чаши от масата за кафе и напусна помещението, като дискретно затвори вратата след себе си.
— Вдигам тост за тебе, Бриджит — каза Мишел, вдигна чашата си и я чукна о нейната. — Ще постъпим по френски — добави той. — Преплети ръката си с моята — ето така.
Тя се опита да направи каквото я помоли той. Ръката му се плъзна и неволно докосна гърдите й. Тя се изкиска.
— Защо ти е толкова весело? — попита Мишел.
— Не знам — отговори тя — вече усещаше ефекта от няколкото чаши вино и после шампанско. — Ти и аз — тук. Преди няколко седмици дори не можех да се срещна с тебе. А сега ти си моят агент и аз седя в апартамента ти.
— Ще ти кажа какво харесвам в тебе, Бриджит — каза Мишел и леко докосна бузата й с пръстите си. — Твоята наивност. Прави те толкова свежа.
Тя не му каза, че майка й е била наследница на голямо състояние и че вторият й баща е бил Лени Голдън. Не му каза, че е израснала, обградена от лукс и богатство, или че тя също ще наследи милиони долари, когато стане на двадесет и една.