Вендета: Отмъщението на Лъки
- Автор: Коллинз Джекки
- Серия: Лъки Сантанджело #4
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Вендета: Отмъщението на Лъки». Краткое содержание книги:
Определено не искаше да му казва нищо за Тим Уийлт или за Сантино Бонати. Това бяха нейните тайни и тя нямаше намерение да ги разкрива на никого.
— Не съм наивна — възрази тя. — Била съм тук-там.
— Никъде не си било, скъпо мое момиче. Нищо не знаеш за живота. Нямаш представа какво ще се случи, когато името ти стане известно и лицето ти е навсякъде.
Точно така! Той беше мъжът от сънищата й, изпратен да я защитава.
— Девствена ли си, Бриджит? — попита той със загрижен бащински тон.
Тя усети, че иска да чуе „да“. Не че това беше негова работа.
— Нещо такова… — излъга тя. Тим Уийлт беше отнел девствеността й, когато беше петнадесетгодишна. Може би някой ден, когато опознае Мишел по-добре, щеше да му разкаже тази история.
— Колко си чаровна — каза Мишел и се приближи. — Чаровна и толкова, толкова сладка. Недокосната от тъмната страна на този бизнес.
— А каква е тази тъмна страна? — полюбопитства тя.
— Много от моделите вземат наркотици. Възбудителни, успокоителни, кокаин… Дори хероин.
Голяма тайна. Тя знаеше за наркотиците — годеникът й се друсаше и я беше научил на много неща. Не че тя някога бе пробвала — беше твърде умна. Наркотиците бяха убили майка й.
— Робъртсън взима ли? Затова ли е толкова слаба?
— Твърде слаба — заяви Мишел, без да отговори на въпроса й.
— Не бих имала нищо против и аз да съм по-слаба.
— Не! — силно каза той. — Ти си като праскова, която е готова да бъде разтворена, така че истинският мъж да може нежно да изпие девствения нектар.
Тя потръпна, когато ръката му я прегърна през раменете и дългите му чувствителни пръсти нежно загалиха кожата й. Движенията му бяха много бавни — твърде бавни — и тя усети внезапно надигнало се желание. Бяха минали осемнадесет месеца, откакто беше скъсала с годеника си. Осемнадесет дълги месеца, откакто беше имала мъж около себе си. Тя искаше той да докосне гърдите й, без повече да чака. Отпусна се назад на канапето — чувстваше се доста главозамаяна. Мишел се наведе и я целуна по врата.
— Хубаво е — промърмори тя окуражително и усети силния му одеколон и слабата миризма на чесън в дъха му.
Той се протегна зад нея и изключи осветлението. След това без предупреждение се хвърли отгоре й и започна да дърпа полата й, за да й я вдигне на кръста.
— Не! — каза тя остро и седна. Той беше французин — предполагаше се, че французите трябва да са невероятно опитни любовници. Особено възрастните французи. Но Мишел не се държеше по-различно от всеки друг мъж. Пет минути романтика и след това — непременно трябваше да свърши, без да спира. Това не можеше да го приеме — не беше чакала осемнадесет месеца заради едно бързо чукане на канапето му.
— Какво става? — попита той — избледнелите му сини очи вече не бяха толкова мили.
— Аз… Аз не искам да правиш това — каза тя, отдръпвайки се от него.
Той се изправи и застана точно пред нея. Тя можеше да види опънатите му от възбудата тъмносиви панталони — бяха направо в лицето й.
— Да не би да го правя твърде бързо? — попита той по същество, сякаш имаше твърда процедура, която трябваше да следват.
— Да — каза тя и отмести поглед.
— Тогава се извинявам — отвърна той, взе бутилката шампанско и напълни чашата й.
Докато сядаше до нея, потърка възбудения си член.
— Изпий го — рече той.
— Не искам повече, благодаря — каза тя и си помисли, че може би вече е време да се прибира в къщи.
— Уплаших те, нали? — попита той със странно удебелен глас.
— Не… Защо да ме плашиш?
— Сексът… Порастването… Непознатото… Това винаги плаши. Мога да те науча на много неща…
В главата й прозвуча предупредителен глас. Мишел не беше мъжът, когато си бе представяла — значи, наистина беше време да изчезва бързо.
— Мисля, че трябва да си тръгвам — каза тя и се опита да звучи спокойно.
Опита се да стане. С рязко и неочаквано движение той я сграбчи за двете китки, събра ги заедно и ги вдигна над главата й. След това я дръпна на канапето до себе си и почти легна отгоре й.
— Какво правиш? — извика тя и се опита да го отблъсне.
Той бръкна някъде отстрани на канапето и измъкна дълъг копринен шал, с който здраво завърза китките й заедно.
— Спри! — изпищя тя, сериозно обезпокоена.
— Посвещаването може да бъде сурово — заговори той сякаш на себе си. — По-късно, когато осъзнаеш какво удоволствие можеш да получаваш от нещата, на които ще те науча, ще ми благодариш.