Вендета: Отмъщението на Лъки

— Чакам тебе, естествено.

— Имам желание за дълъг чувствен масаж — измърмори тя изкусително. — Можеш ли да дойдеш сега?

— Разбира се!

— Да вървим — нареди тя на шофьора.

Лимузината бавно се приближи към дома й и спря пред входа. Тя излезе от колата и влезе вътре.

Скъпият й брат седеше в дневната й, вдигнал крака върху мраморната масичка за кафе, смучеше бутилка бира и гледаше на големия й екран порнофилм по кабелната телевизия.

Дежа вю9. Това не беше ли й се случвало и преди?

— Тук не си добре дошъл, Емилио — каза тя, докато се опитваше до контролира гнева си срещу него. — Не мога да повярвам, че си се върнал. Нямаш ли представа какво ми направи?

— Какво? — попита той, едва способен да откъсне очи от двете блондинки, които усърдно се опипваха по силиконовите гърди на телевизионния екран.

Тя сграбчи дистанционното и изключи телевизора.

— Ти ме продаде — избухна тя. — Отново и отново и отново.

Емилио скочи на крака и остави бирата си направо върху мраморната масичка. След това се опита да пусне в действие чара, от който беше напълно лишен.

— Бях принуден, сестричке — изцвили той. — Имах много дългове. Това е единствената причина, поради която го направих. Сега съм чист. Бях в клиника, лекувах си наркоманията — всичките процедури. Трябва да ми дадеш още един шанс.

— Няма нищо да ти давам — каза тя възмутена.

— Виж — той посочи с жест цялата й пищна дневна. — Ти имаш всичко. Аз нямам нищо.

— Работила съм упорито за това, което имам, докато ти просто си седеше на дебелия задник и нищо не правеше.

Емилио завъртя малките си очи.

— Ако майка ни беше жива, какво мислиш, че би искала да направиш?

— Разкарай се, Емилио. Не започвай пак да ми внушаваш чувство за вина — вече няма да ти помогне.

— Аз съм ти брат — изплака той; все още опитваше. — Ние сме от една и съща плът и кръв. Аз съм един от малкото хора, на които им пука за тебе.

Сега той отиде твърде далече.

— Изчезвай на майната си оттук! — каза тя презрително.

— Не — бързо отговори той. — Ако искаш да си отида, извикай ченгетата.

— Мислиш, че няма да го направя? — заплаши тя с поглед, вперен във вратата — надяваше се Родригес да се появи скоро. — Какво стана с голямата ти любов в Европа?

Емилио се опули.

— Тя беше твърде стара — заяви той. — Не съм седял тук-там двадесет години, за да чакам на врата ми да се обеси някаква стара кошница.

— Ти наистина си страхотен — поклати глава Винъс. — Какво направи тя — изрита те, когато е открила какъв неудачник си всъщност?

— Сам я зарязах — възмути се той.

— И нямаше търпение отново да дойдеш да ме тормозиш?

За щастие, Родригес избра точно този момент, за да пристигне. Влезе и се стъписа, когато съзря Емилио.

— Ах, Родригес — каза Винъс. — Запознай се с брат ми Емилио. Той тъкмо си тръгваше.

— Не, не си тръгвах — възрази Емилио.

— Напротив — настоя Винъс.

Двамата се втренчиха един в друг.

Родригес местеше поглед от единия към другия и реши, че няма да е благоразумно да се намесва.