Вендета: Отмъщението на Лъки

— Каквото и да правиш, Бриджит, това е нашата тайна. Само ще се нараниш, ако разкажеш на някого. Знам, че не би искала много твои снимки да станат общоизвестни, нали?

За няколко безкрайни часа Мишел и Робъртсън я бяха превърнали в своя играчка. Верен на думата си, Мишел не я беше докоснал, но беше наблюдавал всичко. А въпреки протестите й Робъртсън беше вършила каквото й хрумне. Все още се чувстваше уязвена и на показ — въпреки че изпитанието й бе свършило.

Защо не беше послушала Нона? Въпреки че Нона нямаше и представа колко перверзен е Мишел, тя си беше помислила, че е просто поредният похотлив плейбой. Тъжната истина беше, че Мишел се възбужда, когато наблюдава жени — особено ако едната от тях е неволна жертва — завързана и безпомощна.

Когато Сантино Бонати беше злоупотребил с нея, под ръка се беше оказало оръжие и тя го беше използвала, без да се разкае нито за момент. Но нямаше нищо, с което да се пребори с Мишел — нямаше друг избор, освен да лежи там и да понася ставащото.

Когато се прибра в къщи, Зан и Нона бяха заспали. Вмъкна се в банята, където стоя дълго под очистителния душ, преди мизерно да пропълзи в леглото си, където дълго лежа будна, преди да заспи неспокоен сън.

Сега беше вече сутрин и тя можеше да чуе Нона и Зан в кухнята. Реши, че е по-добре да стане. „Бъди спокойна — предупреди себе си. — Не им казвай какво стана. Това може да провали всичко.“

Когато стана от леглото и се протегна за робата си, забеляза червени следи по китките си. След като погледна надолу, видя още следи по глезените си и от вътрешната страна на бедрата. Обви се с робата и плътно я стегна.

— Хмм… — обади се Нона, когато видя Бриджит да влиза в кухнята. — Какво стана снощи?

Подозираше ли Нона? Не. Това просто си беше нейният начин да събере информация.

— Нищо особено — колебливо отговори тя, отвори хладилника и извади кутия мляко.

Нона беше решила да научи всичко.

— Не ми пробутвай това „нищо“. Той нахвърли ли ти се? Големият любовник получи ли си, каквото искаше?

— Не… — уклончиво произнесе Бриджит. — Той беше джентълмен.

— Мишел — джентълмен? — изсумтя Нона, без да повярва на нито една дума. — Сега вече чух всичко.

Бриджит си наля чаша кафе. Въпреки че изглеждаше изключително спокойна, отвътре трепереше. Седна на масата и взе вестника. Зан засия насреща й. Никога нищо не го притесняваше.

— Добре, значи, не искаш да говориш — каза Нона малко раздразнена. — Хайде, Зан, трябва да отидем при родителите ми тази сутрин. — Тя се обърна към Бриджит: — Не забравяй днес да отидеш в студиото на Антонио, за да се срещнеш със стилиста, гримьора и фризьора. Това е уредено отдавна.

Бриджит кимна.

— Добре.

— Ето адреса — и Нона й подаде лист хартия. — Искаш ли да се срещнем там?

— Ще се оправя и сама.

— Довечера ще ходим да гледаме новия филм на Ал Пачино. Искаш ли да дойдеш?

— Аз… Не мисля.