Любовницата на корсаря

Но преди още да успее да отговори, Робърт Ероусмит се появи отново.

— Хората ви очакват при лодките, капитане. Налага се да побързаме. Насам е тръгнал отряд на губернаторското опълчение. Бих могъл да предам лейди Кемерън на тези хора и след това да се присъединя към вас.

— Добре предложение. — Сокола учтиво целуна ръка на Скай. — Винаги на твоите услуги, милейди. Доскоро виждане!

Изтича надолу по стълбите, а Робърт започна да настоява:

— Елате, лейди Кемерън, по-бързо! Слухът за пристигането на опълчението ще се разнесе бързо и съвсем скоро кръчмата ще загъмжи от най-долнопробна сган, която се бои от арест и бесило. Освен това и аз си пазя кожата. — Предложи й ръка и двамата се спуснаха по стъпалата.

Долу в залата на пътя им се изпречиха няколко души. Едип от мъжете се захили нагло. В устата му проблясваше златен зъб, а косата бе разрошена.

— Ей, това не е ли мистър Ероусмит от групата на Сокола? Е, след като Сокола вече го няма, то…

— Какво искате от мен, Фелоуз?

Мъжът само потърка палец и показалец.

— Това, което винаги искаме, добри ми господинчо. Пари! — след това посочи към Скай, която побърза да нахлупи качулката по-ниско на главата си. — Някаква дама е погостувала на Сокола и това е точно женичката на Кемерън. Я, каква хубавица, нали? И освен това струва цяло състояние.

— Пуснете ни да минем, момчета. Тя помогна на Сокола да избяга.

Фелоуз наклони глава.

— Сокола вече го няма, мистър Робърт. Както чувам, отново ще си мешат капите с Логан. Този път, най-сетне, ще да се избият един друг. Затова вече изобщо не се боя от Сокола.

— Наистина ли не се боиш? — долетя гръмотевичен глас и всички обърнаха поглед към вратата. Сокола бе все още тук. Стоеше на прага с наметало върху раменете, а в ръката си държеше сабя. — Нека решим въпроса с помощта на стоманата, сър.

— Хванете веднага момичето! — изрева Фелоуз.

Грозен тип с мръсни ръце, издаващ противна воня на ром, се хвърли към Скай. Тя извика и побягна към стъпалата. Робърт се нахвърли върху нападателя и го просна на пода с тежък юмручен удар по брадата, след което извади сабята си.

— Изведете я навън, Ероусмит! — разпореди Сокола.

Робърт я побутна да се движи по-бързо по стълбите, но веднага ги последваха. Той развъртя сабя, но задачата му бе трудна — срещу себе си имаше трима нападатели.

— Трябва ми сабя, Робърт! — извика Скай.

Сабя ли, милейди? — хвърли се към един от мъжете, който само миг по-късно, с пъшкане притисна ръце към прободения корем и изпусна оръжието си Без дори да погледне мъртвия, Скай вдигна сабята от пода, прибра полите си и се завтече заедно с Робърт нагоре по стъпалата. Бягайки, и двамата успяваха сръчно да отбиват безбройните удари.

— А сега ще ви се наложи да се биете с мен! — изкрещя Сокола и се хвърли сред гъмжилото, за да от клони вниманието на разярените мъже от Скай и Робърт. В смъртоносната схватка той бе недосегаем за стоманата, непобедим за враговете.

Междувременно Скай и Ероусмит достигнаха края на стълбите. Сокола се приближаваше с бой и не след дълго бе вече при тях. От острието на сабята му капеше кръв. Бутна рязко вратата на стаята, която бе на пуснал преди малко, блъсна вътре Робърт и Скай и след това ги последва.