Любовницата на корсаря
- Автор: Греъм Хедър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Крушев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любовницата на корсаря». Краткое содержание книги:
— Не искам нищо от твоята плячка.
— Кой казва, че всичко, което притежавам, е придобито по незаконен начин?
Скай го изгледа остро.
— И още — не желая нищо, което принадлежи на твоите уличници. Благодаря.
— Нито едно от нещата, които ще ти изпратя, не принадлежи на уличница.
— А на кого тогава?
— Някои от моите хора са женени. Вярно, че вещите на жените им едва ли ще удовлетворят напълно твоите изисквания, но са чисти и в крайна сметка приемливи.
Сребристите му очи я галеха и тя си пожела да бъде на хиляди мили от това място. Ако можеше само да изтрие миналото… Достатъчно бе обаче само да я погледне и в нея се събуждаше споменът за бурната страст, която бе споделяла с нето.
— Ще ме оставиш ли най-сетне на мира? — попита тя тихо. — Мога ли да живея сама в твоята каюта?
Отговорът не дойде веднага.
— Да. До момента, в който ситуацията се промени.
— Какво имаш предвид?
— Щом спасим баща ги, идвам при теб. Малко вероятно е да платиш дълга си, ако аз спя някъде другаде.
— И това при положение, че татко ще бъде на борда…
— О, баща ти май те вълнува повече, отколкото твоят съпруг!
— Лорд Кемерън не е тук — отвърна тя с нещастно изражение.
— И смяташ, че този факт ти дава правото да му изневеряваш?
— Престани! — извика тя. — Нямаш право да ми говориш така.
— Разбира се, че не — хвана я за раменете и се загледа в очите й, от които бликнаха сълзи.
— Нямам друг избор. Трябва ми помощта ти — прошепна тя. — Баща ми…
— Мъжът ти би го спасил също, нали? Сигурно би предпочел да умре, отколкото да ти позволи да платиш точно тази цена. Какво ли му е на душата, докато ти отсъстваш? Как му обясни всъщност загубената си невинност? Може би си му казала, че си се хвърлила от отчаяние в обятията ми или защото си се чувствала твърде самотна. Или пък от страх за живота си? Този път например би могла да му кажеш, че преди изобщо да разбереш какво става, съм те изнасилил. — Пръстите му се впиха болезнено в раменете й. — Сигурно ще бъде вбесен и ще те напердаши. На негово място аз бих постъпил така. А след това ще отида и очистя прелюбодееца.
Без да каже нито дума, тя го срита в пищялката. Той изкрещя, сграбчи я за косите и притегли лицето й плътно до своето.
— От нас, пиратите, всеки очаква да бъдем безскрупулни и жестоки, нали така, лейди? — процеди той през зъби. — Питам се обаче доколко брутален ще бъде мъжът ти, когато научи за най-новите ти изпълнения. Защото ти го обичаш, нали? Поне така ми каза.
— Пусни ме веднага! Рок изобщо не те засяга. Но в едно имаш право — наистина го обичам. — Тя каза това, но в този миг не друг, а Сокола изпълваше сърцето й. Бе негова пленничка, а силното му тяло бе тъй близо до нея. Познаваше го по-добре от Рок, защото когато се любеха, мъжът й не се съблече.
— Капитане!
— Да, какво има? — пусна Скай и се завтече към кормилото.
— Виждам кораби! — извика Джако отгоре. — Вдясно, в морския ръкав.
— Пирати ли са?
— Тъй вярно, сър. Един от корабите издигна флага на Тийч. Но мисля, че сега го прибират.
Скай последва Сокола на платформата.
— Къде се намираме?
— Далекогледа ми! — нареди той.
Тя го наблюдаваше сърдито, докато погледът му претърсваше брега. След това се обърна към Робърт, който в този момент бе на кормилото.
— Къде сме? Какво става тук?
— Празненство, милейди.
— Празненство ли?
— Пиратско празненство на един от островите на Северна Каролина. Тийч за пореден път се е докопал до невероятен трофей и отново потвърди славата си. В тази част на Северна Каролина той се радва на известен имунитет, както впрочем и доста от неговите спътници.
— Това означава ли, че губернаторът Илън е подкупен от пиратите?
— Ако се съди по слуховете — да.
— Защо тогава сме тук? — О-о, да не би Сокола да мисли, че Логан ще пристигне с баща ми тук, на този остров?
— Точно така, лейди Кемерън.
Скай се върна при перилото и се загледа към сушата, а през това време капитанът раздаваше нарежданията си. Платната се опънаха и корабът се насочи към тесен канал, който водеше навътре в острова. Сокола и неговите хора щяха вероятно да се притаят, докато се ориентират.
Предположението й се оказа вярно. Моряците спуснаха във водата лодки и докато всеки се занимаваше с нещо, при Скай дойде Сокола. Бе въоръжен от глава до пети — със сабя в ножницата, нож в кончова на ботуша и два пистолета на колана.
— Върви бързо в каютата, лейди, и гледай никой да не те види.
След като изрече тези думи, той понечи да се оттегли, но тя го задържа за ръката.
— Почакай малко! Не ме оставяй сама тук…
Той присви очи.