Любовницата на корсаря

— Ах, Скай… — отметна завивката и се изправи пред нея чисто гол. Тя извърна бързо глава, решена да не го поглежда. Той обаче се приближи бавно до нея и сне качулката от главата. Косата й се разпиля по раменете. — Нима си забравила, че съм пират, лейди Кемерън? Всички знаят какво правят пиратите с жените.

Тя се дръпна страхливо.

— Кучи син!

— Не, отрепка — поправи я той.

Накани се да избяга, но той сграбчи ръката й и я запокити върху леглото. Тя се разкрещя и заудря напосоки, но той изобщо не обърна внимание на съпротивата й, хвърли се върху нея и коленичи с разтворени крака над тялото й. От очите му буквално се сипеха сребристи искри.

— Да, разбира се, аз съм пират, а ти, скъпа моя, отново си в моя власт. И след като си вече при мен, ще се насладя докрай на всичко това, което вкусих тъй охотно при последната ни среща.

— Стани веднага!

— Тъй като съм пират, мога да си взема със сила това, което ми отказваш. Нима такова държане не подхожда на пират?

В отчаянието си тя се опита да прочете в погледа му какво мисли. Топлината, излъчвана от голото му тяло, сякаш проникваше през наметката, роклята и фустите под нея. Той не беше мъжът, за какъвто го смяташе. Явно щеше да я изнасили най-безмилостно. Това, което бе казала на Рок, щеше да се окаже истина.

— Моля… — прошепна тя.

Стоманеният блясък в очите му се смекчи, той се наведе към нея и устните му съвсем леко, съвсем нежно, докоснаха нейните. След това се изправи отново.

— Изслушай ме, моля те! — Така и се искаше да го ненавижда, но близостта му разгаряше в нея огньове.

— За какво си дошла?

— Нуждая се от помощта ти. И освен това — мъжът ми може би ме преследва. Баща ми решил да тръгне по море към Боун Кей, след като „Силвър месенджър“ се завърнал. Наел нов капитан на кораба си, но той се оказал Логан, който взел баща ми в плен.

— Чух вече за това. Каза, че мъжът ти може би е по петите ти?

— Да.

— Къде го остави?

— Това интересно ли е? Казах ти вече — не трябва да губим нито минута.

— Нали знаеш, любопитен съм.

— Още не си ми казал дали ще ми помогнеш.

— Отговори първо на моя въпрос.

— Боже, колко си глупав! Ако Спотсууд те открие тук, веднага ще те окачи на бесилката.

— А пък мъжът ти тутакси ще ме очисти.

— То се знае.

— Или пък аз него. — Легна до Скай и се загледа в нея, облегнат на лакът.

Когато усети, че вече не я държи, тя скочи на крака.

— Не бъди толкова сигурен! Той се бие доста добре.

— Охо, да не би отвращението ти към лорд Кемерън да е преминало във възхищение? Допускам, че вече си спала с него. И отгоре на всичко ми идваш тук, възмутена до Бога, че в леглото ми лежи друга. Нима смяташ, че безсмъртната ми любов към теб ще трае вечно? Нима наистина си си мислила, че ще чезна от любов, докато тя се въргаляш в постелята на богоизбрания ми братовчед?

Вбесена, тя вдигна панталоните и ботушите му от пода и ги запокити върху разгаления му корем. Той само се ухили, въпреки че го заболя.

— Темпераментът ти си е все същият.

— Ще ми помогнеш ли или не, тебе питам?