Любовницата на корсаря
- Автор: Греъм Хедър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Крушев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любовницата на корсаря». Краткое содержание книги:
Тя кимна. И на крачка нямаше да се отделя от него, тъй като кръчмата не вдъхваше особено доверие. От прозорците и отворената врата струеше мътна светлина. Чуваше се груб смях.
Робърт слезе от коня и сне Скай от седлото. Тя сложи качулката на тъмносиньото наметало, хвана своя придружител под ръка и двамата поеха по разклатени дървени стъпала към входа.
Не, това не бе място за дами. Помещението бе изпълнено с гъст дим, а въздухът вонеше на развален ейл и кисела пот. И мъже, и жени, всички изглеждаха нечистоплътни. Един от тях носеше черна превръзка на окото и накривена перука с плитчица, а широките му плещи заплашваха да спукат явно крадения редингот с цвят на горчица.
На една от масите моряци в ленени ризи се закачаха с едрогърда чернокоса проститутка. Един си пъхаше ръката в дълбоко изрязаното деколте, друг пък я целуваше, а след това се разсмя гръмогласно.
Робърт се покашля, а Скай запита недоверчиво:
— Наистина ли Сокола е тук?
— О да, милейди. Това място е създадено като че нарочно за пирати.
Стори й се, че в очите му проблеснаха весели искрици и отвърна:
— Да, той наистина е пират, и някой ден ще увисне на бесилката. — Още недоизрекла тези думи, от една маса стана някакъв пиян и се хвърли към нея. Скай изпищя.
Робърт му препречи пътя светкавично и го просна на земята с добре премерен удар.
— Тази тук е дошла на гости на Сокола, ясно ли е? — обясни той на останалите. — Направете път!
Посетителите се отдръпнаха встрани и Робърт поведе Скай към някакви тесни стъпала в дъното на залата. Тя усещаше върху си жадните погледи, който я следваха. Мъжете вероятно бяха хвърлили око на парите и или на нея самата, докато жените при пръв удобен случай биха й взели дрехите от тялото. Но никой не посмя дори да я докосне, защото тя бе тук заради Сокола.
— Какво ужасно място, Робърт!
Той само се усмихна.
— Както казах вече, най-подходящото място за пират. Впрочем, тук не бива и да ревнувате.
— О, не съм ревнив човек.
— Е, в последно време изглеждаше, като че ли вие двамата, така да се каже, успяхте, хм, да преодолеете известни затруднения. Но той, разбира се, си остава мошеник, какъвто си е бил винаги.
— Наистина ли? Благодаря за напомнянето, Робърт, изобщо не бях забелязала.
Стигнаха края на стълбището, където отвориха някаква врата. Скай се промъкна през нея, а той затвори зад гърба й. Първоначално очите й трябваше да привикнат със здрачевината в стаята. Отнякъде долетя тих смях и в този момент тя откри Сребърния сокол.
— Лейди Кинсдейл! Не, лейди Кемерън, нали? — Лежеше на някакво легло с разголена гръд. В него се бе сгушило хубаво червенокосо момиче. Изглежда, че никак не го притесняваше присъствието на Скай.
— Да, лейди Кемерън — потвърди тя и тръгна към него. Ако тази отрепка искаше да я нервира, сега щеше да преживее изненада. Никога, ама никога нямаше да издаде колко я заболя в този миг. Бе вярвала, че топ наистина я обича…
Не, не бе ревност. Този мошеник не бе в състояние да породи в нея подобни чувства. Какво безсрамие, да я посреща по този начин! А през целия път насам тя размишляваше как да се държи, ако като възнаграждение за услугата, поиска от нея любовта й… Каква заблуда!
Ръцете му лежаха скръстени върху завивката, която пък стигаше едва до кръста. Той обърна брадясалото си лице към нея я и се усмихна.
— Естествено не ми се полага да задавам въпроси на една дама, но все пак — какво търсиш в тази мизерна кръчма? Толкова ли ти липсвах? Искаш може би да се върнеш при мен? — без да изчака някакъв отговор, той започна да дразни червенокосата. — Трябва да знаеш, че ако лейди Кемерън поиска да заеме мястото ти, си длъжна незабавно да го отстъпиш и да изчезнеш, Ивет.
— Дошла съм тук, за да поговорим по делови въпроси — сопна се Скай.
— О, о! — Том присви очи и лицето му придоби израза на човек, който много добре разбира важността на момента. Тя преглътна мъчително, когато осъзна колко много прилича на мъжа й. Братовчеди ли? Биха могли да са близнаци. Ако не бе ги видяла в Боун Кей по едно и също време и двамата, щеше да си помисли, че Сокола и лорд Кемерън са един и същ човек.
— Искам… — започна Скай, но той побърза да я прекъсне.
— Ивет, става дума за бизнес. — Шляпна нежно спътничката си в леглото но задните части, а тя се изправи, завита в чаршаф, и се загледа в Скай, сбърчила нос.
— Аха, делови работи значи! Да не би тази да ти плаща, когато спиш с нея?
Скай понечи да изкрещи възмутено, но в последния момент се сети, че девойката е курва, а самата тя, Скай, дама. Усмихна се, отиде бавно до умивалника, взе пълната кана и я изля до капка върху главата на Ивет.