Любовницата на корсаря
- Автор: Греъм Хедър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Крушев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любовницата на корсаря». Краткое содержание книги:
— По дяволите, прави каквото ти казвам! Забравила ли си вече какво се случи, когато не изпълни нарежданията ми? Ако при Ню Провидънс не бе предприела онзи опит за бягство, Логан и до ден-днешен нямаше да знае за твоето съществуване.
— И нямаше да отвлекат баща ми — тя сама добави това, което Сокола остави неизречено. Скай потрепера, като че ли някой я удари. Въпреки това настоя отново:
— Моля те, не ме оставяй тук! Искам да те придружа точно заради глупавото решение, което взех тогава.
Той се поколеба за миг и тя се досети, че в спомена му изплува нападението на Логан върху кораба, когато охраната бе твърде слаба.
— По дяволите! Съгласен съм, идваш с нас. Трябва обаче съвсем точно да спазвай; нарежданията ми. Започнеш ли да ми правиш въртели, ще те завържа за някое дърво и ще те оставя там. Робърт, донесете, моля ви, наметката на милейди.
— Ако може и сабята, моля — додаде тя.
Сокола я изгледа продължително, но не се възпротиви на желанието й. Робърт донесе нещата и двамата със Сокола се качиха на първата лодка. Този път той взе със себе си само двадесет и пет души. На кораба останаха повече хора в сравнение с Ню Провидънс. Докато Робърт, Джако и още двамина от екипажа гребяха, Сокола стоеше изправен на носа и гледаше право напред. Скоро опряха в плиткото, той взе Скай на ръце и я пренесе през водата до сушата. Внезапно тя се усмихна и той се вторачи учуден в нея.
— Беше казал, че не струвам толкова злато, колкото предлагат за мен — обясни тя. — Сега обаче ти рискуваш собствения си живот за една-единствена нощ с мен. Чувствам се изключително поласкана.
— Може пък да ценя живота си по-ниско от златото. Някои пирати разсъждават по този начин.
— Не би трябвало да оценяваш живота си толкова ниско.
Мислеше си, че думите й ще го зарадват, но той се вцепени, падна на колене и ядосан я остави да падне на пясъка.
— А твоят живот? Колко струва твоят живот за мъжа ти?
Тя се изправи възмутена на крака, понечи да го удари, но той усети намеренията й и я хвана за китката. След това я издърпа за краката в сянката на пиниите. Започна да я целува, въпреки че тя се съпротивляваше отчаяно. Притисна безмилостно устните си в нейните. Не можеше да си поеме дъх, не можеше да се движи, не можеше да сподави буйния пламък, който пролази по жилите й. Престана да се съпротивлява, отвърна на устните му, на езика му, а в очите й бликнаха парещи сълзи.
Най-накрая той се откъсна от нея, изруга гневно и с върха на един от пръстите си нежно изтри сълзите от бузата и.
— Ще ме чакате тук с Робърт, ясно ли е? Днес само ще се огледам насам-натам. Може да ида и на празненството. При всички положения ти не бива да мърдаш оттук. Разбра ли ме?
Тя кимна мълчаливо и той си тръгна, за да даде някои указания на хората си. Пет души останаха да охраняват Скай, а останалите последваха Сокола.
Скай приседна на пясъка до Робърт и внезапно се разрида. Той сложи братски ръка на раменете й и се опита да я утеши.
— Казах му. Така съжалявам…
— Какво сте му казали?
— Че трябва да ви остави на мира. Не можете да разберете всичко това, милейди… Но в крайна сметка всичко ще се нареди. Можете да ми вярвате.
Тя кимна безмълвно. Изведнъж обаче той скочи на крака и се загледа в небето.
— Какво има? — попита тя.
— Буреносни облаци. Това хич не ми харесва.
Беше притъмняло. Откъм морето задуха силен вятър.
— Трябва да се върнем на борда — каза Робърт.
— Да, но не можем да оставим Сокола ей така.
— Ще ви заведа на кораба. Той ще вземе някоя от другите лодки.
Светкавици разсякоха небето, а веднага след тях въздухът се разтресе от гръмотевици. Робърт изправи бързо Скай на крака. Останалите също побързаха да се присъединят към тях, защото заваля дъжд.
Скай и Робърт се затичаха ръка за ръка към лодките, където ги настигна и Сокола. Петимата идваха след него.
— Тук са се събрали всички — Логан, Тийч и цял куп други — съобщи той на първия си офицер. — Утре нападаме. Сега обаче трябва да изчезваме. Очаква ни май доста неприятна буря. — Вдигна Скай и я сложи в една от лодките. Робърт и още двама се качиха след него и всички заедно се отдалечиха от брега.
Сокола не обръщаше внимание на Скай и гребеше наравно с хората си. При всяка гръмотевица тя трепваше. Прел очите й вълните заливаха брега, а дърветата се огъваха до земята от силния вятър.
— По дяволите — изруга Робърт, — не мога да държа кормилото изправено!
— Направете, каквото можете! — нареди Сокол.
Скай се извърна и погледна към кораба, който сякаш не се приближаваше и със сантиметър. Вълнението заплашваше да върне лодката обратно на брега
— Пазете се от скалите! — изрева Сокола. Едва изрекъл тези думи, се чу отвратително скърцане. В първия миг Скай не можа да осъзнае какво се е случило. Помисли си, че този шум се дължи на бурята, така както и тътнежът на гръмотевиците, и неистовия писък на вятъра. — Дайте някакъв знак на останалите! — изкрещя Сокола, който полагаше максимални усилия да удържи лодката под контрол. И в този миг тя видя водата, която нахлуваше от дъното. Лодката се бе натъкнала на скала.