Любовницата на корсаря
- Автор: Греъм Хедър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Крушев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любовницата на корсаря». Краткое содержание книги:
— Ей, почакайте! Не знам къде се намира това място… — Млъкна обаче смаяна, когато разпозна Робърт Ероусмит, първия офицер на Сокола. — Робърт!
— Милейди… — Той докосна шапката си с тръст. — Елате с мен.
Нямаше време нито да се съгласи, нито да отхвърли това нареждане, защото той я хвана и я вдигна до себе си на седлото.
— Скай! — изкрещя Мати и се затича след нея.
— Кажете й, че всичко е наред — разпореди Робърт.
— Мати! Не се тревожи — това е приятел! — Изплашеното лице на Мати събуди в Скай угризения, но също така и опасението, че икономката може да алармира Рок и той да я последва начаса. Загледа се с тревога в тъмния път, по който яздеха с Робърт. Тази нощ криеше много по-страшни опасности от мрака. Ако лорд Кемерън се натъкнеше па Сребърния сокол, сигурно щеше да го убие. И виновната щеше да бъде тя, защото каза, че Сокола я е насилил…
Не, по-добре да не мисли за такива неща. Сега Робърт ще я заведе при своя господар и тя ще трябва да го накара незабавно да избяга. Колко лекомислено от негова страна — да дойде във Вирджиния. В Северна Каролина губернаторът Идън явно търпеше пиратите. Но тук, във Вирджиния, Аликзандър Спотсууд ги беше подгонил безмилостно. Следователно Сокола бе длъжен да напусне този щат. Непременно трябваше да стори това, не на последно място, за да спаси лорд Тио Кинсдейл и да прибере златото, което Скай носеше със себе си.
Щеше да му даде само това злато — него и нищо друго.
С трепет си спомни деня, в който лежеше под слънцето в обятията на пирата и чувстваше по голата кожа докосването на тъмната му брада. Спомни си и за онази първа нощ, в която тя първа отиде при него… Тогава не можеше да знае още, че ще залюби един ден и Питрок Кемерън.
Тя успя да преодолее страха от тъмнината. Рок бе мъжът, който й помогна да преодолее страданието по отминалото. А Сребърния сокол пък и показа, че във всеки мрак има лъч светлина.
Сребърния сокол…
Макар кралят на пиратите да бе първият, на когото подари сърцето си, тя все пак обичаше мъжа си. От една страна, копнееше за нова среща, но от друга — я побиваха тръпки. Какви ли спомени пазеше още? Какво ли щеше да поиска от нея? Душата й? Бе ли в състояние тя да му я продаде още веднъж? Тялото й се разтрепери и Робърт прошепна в ухото й:
— Студено ли ви е?
Тя само поклати глава.
— Боя се само от повторната среща със Сокола. Наистина ли знаете къде се намира?
— Да.
Този човек се държеше винаги добре с нея. Естествено, радваше я, че е във Вирджиния. Но също така се страхуваше за него.
— Робърт, не биваше двамата с господаря ви да идвате тук.
— Сокола е способен на всякакъв риск.
— Е, в Уйлямсбърг не посмя да дойде.
— Това сторих аз вместо него.
— Шпионирахте ли?
— Тъй вярно, милейди.
— Ако ви хванат, ще ви окачат на бесилото.
— Хората на Сребърния сокол не ги хващат.
— Да, но…
— Аз съм Робърт Ероусмит, милейди, добър поданик на Негово Величество, порядъчен гражданин на кралската колония Вирджиния. Както виждате, не може да ми се случи нищо, — след кратка пауза попита: — Добре ли се чувствате? След двадесетина минути пристигаме.
Отдавна бяха оставили уличните фенери зад гърба си и конят се движеше в по-бавен тръс. Луната осветяваше пътя. Въпреки това Робърт се тревожеше дали Скай няма да се уплаши от тъмнината.
— Чувствам се много добре — отвърна тя трогната и му хвърли къс поглед през рамо. — Боя се само, че мъжът ми ще ме последва. Не искам да ви срещне.
— Толкова ли е опасен?
— Би убил всеки пират.
— А вие бихте ли ме защитили?
— О да. Винаги сте били толкова мил с мен, Робърт.
— Мъжът ви би ли очистил и Сребърния сокол, или ще почака, докато той увисне на бесилката?
Скай потръпна. Предпочиташе изобщо да не мисли за възможния сблъсък между Рок и Сокола. Та нали един от двамата щеше да загине…
— Моля ви, Робърт, побързайте! Трябва да стигнем до Сокола и след това по най-бързия начин да напуснем Вирджиния. Баща ми…
— Знам вече, милейди. Само че, ако Сребърния сокол разпъне платна, вие няма да можете да го придружите. Трябва да се завърнете у дома.
Не, за такова нещо не можеше да става и дума. Но сега не бе подходящият момент за спор. Щеше да реши този въпрос по-късно.
Робърт насочи коня към реката. С този мъж се чувстваше в безопасност — макар да бе присвоил смарагда й. Каква благодат — да усещаш нощния вятър как бие в лицето ти, да виждаш сребристото сияние на луната. Почувства вътрешната увереност, че всичко ще свърши добре.
— След малко сме в Блекхорз — съобщи Робърт. — Моля ви през цялото време да стоите до мен, милейди.