Любовницата на корсаря
- Автор: Греъм Хедър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Крушев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любовницата на корсаря». Краткое содержание книги:
— Бързо, леглото!
Робърт и той избутаха тежкото легло до вратата върху която вече се стоварваха удари от саби и други оръжия. Съвсем скоро тя щеше да се сцепи. Сокола запокити някакъв стол по мръсните стъкла на прозореца, разкъса завесата, нави бързо парчето плат около ръката си и досчупи останалите в рамката парчета.
— Елате, бързо!
— Какво? — попита Скай с недоумение. — Та ние сме на първия етаж! Вие с Робърт… вие можете да скочите долу, аз обаче…
— И вие можете — увери я Ероусмит. — Това с единственото, което ни остава.
— За Бога, Робърт, трябва да изчезваме! — Сокола притича до нея, вдигна я във въздуха и я понесе към прозореца.
Ще я хвърли сега, ще я убие…
И той наистина я хвърли. Тя полетя с писък в нощта и млъкна едва, когато се приземи в копа сено. Веднага след това същото стори и втора фигура, а след нея и трета. Скай просто не можеше да повярва, че е още жива.
— Давай, Джако! — заповяда Сокола и колата със сеното потегли. Напразно се опитваше да се изправи в клатещото се возило. Нечии силни пръсти се сплетоха с нейните. — Остани легнала!
Колата спря. Сокола и Робърт скочиха от нея, последвани от Джако, когото Скай позна веднага. Спомняше си го от пиратския кораб. Той й се поклони ухилен.
— Добър вечер, милейди.
Сокола я сне от колата. Бяха на кея и плискането на вълните достигна до слуха и.
— Велики Боже, как разбрахте, че е необходимо да се върнете в кръчмата, капитане? — полита Робърт.
— Ами, когато тръгвах, муцуните на някои от типовете там не ми харесаха. На Джако пък му хрумна добрата идея да наеме колата със сеното и да се спотаи зад къщата, нещо, за което ще му бъда благодарен вечно.
— Те съвсем скоро ще разберат, че стаята е празна — вметна Джако. — Трябва по най-бързия начин да се качим на борда, капитане. И то не само заради ония гамени. Доброволците на губернатора са също наблизо.
— Какво ще правим с лейди Кемерън? — попита Робърт.
Сокола изпъшка и я огледа от глава до пети.
— Идва с нас. Нямаме друг избор. Не мога да я върна обратно, дори и хората на Спотсууд да настъпват. — Хвана Скай за ръката и я при тегли към себе си. — Както неведнъж вече имах случай да се убедя, ти, моя скъпа лейди, си ми едно голямо бреме.
Тя се отдръпна от него с възмущение, държейки все още сабята на прободения негодник.
— Ти нападна моя кораб, не го забравяй! Ако беше порядъчен човек, ние никога нямаше да се срещнем.
— Да, тази мисъл наистина може да ме накара да се покая. Я по-добре да тръгваме! — той вдигна Скай на ръце и я понесе надолу към тъмната вода, последван от Джако и Робърт. Качиха се на някаква лодка и когато седнаха на пейките, Сокола се приведе към Скай. — Ще бъде много опасно да палим лампа. Ще се справиш ли?
Тя кимна безмълвно. Внезапно пляскането на веслата бе заглушено от неистови крясъци.
— Аха, компанията от кръчмата се е събрала вече — отбеляза Джако със смях.
— Малко обаче са закъснели — додаде Робърт със задоволство.
Скай погледна към сушата. Виждаше се как мъжете там бързат да се качат в лодките си. И в този момент се чуха изстрели.
— Опълчението — промърмори Робърт.
— Дали ще ги арестуват? — прошепна Скай.
— Ами да, милейди. Всички, чиито злодеяния се докажат, ще бъдат изправени прел съда и после, нали знаете — ще ги обесят. Сред тях има няколко изявени престъпници. Ако обаче някой не е известен по лице или име, го пускат.
— Сребърния сокол сигурно е познат.
— О, разбира се, милейди. — Робърт се усмихна широко, а Скай затвори очи за няколко секунди. Във Вирджиния смъртта дебнеше Сокола. И все пак той бе дошъл, заради нея ли?
— Ще се справим ли?
Робърт вдигна едно от греблата във въздуха.
— Корабът е точно пред нас.
Тя хвърли отново поглед към брега. По кея галопираха коне, в реката се спускаха лодки. На брега се водеше люта битка, звънтеше стомана, отекваха изстрели.
Пиратите сигурно познават много добре реката, мислеше си тя. Приближаваха се към кораба в почти пълен мрак. Скай почувства, че й става студено и потрепери. Сокола спря да гребе и положи ръка върху нейната.
— Вече сме съвсем близо.
Тя кимна мълчаливо, но за нея времето течеше много бавно. Не беше възможно корабът да е закотвен близо до брега, сигурно го беше скрил в някой от морските ръкави. Изведнъж пред тях проблесна някаква светлина.
— Очаква ли ни мистър Фултън, готов за потегляне? — запита Сокола.