![Невинният (Убийство и несправедливост в един малък град) [The Innocent Man-bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/6/5/1/7/nevinniyat-ubijstvo-i-nespravedlivost-v-edin-malk-grad-the-innocent-man-bg-download.jpg)
Невинният (Убийство и несправедливост в един малък град) [The Innocent Man-bg]
- Автор: Гришэм Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Богдан Русев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Невинният (Убийство и несправедливост в един малък град) [The Innocent Man-bg]». Краткое содержание книги:
На практика Хет просто приканваше съдебните заседатели да му се доверят. Не искайте доказателства — просто вярвайте на това, което ви се казва.
Логичното следствие от свидетелските показания на Хет беше, че четири от космите, открити в апартамента на Картър, са на Рон Уилямсън. Това всъщност беше и единствената причина той да застане на свидетелското място.
Присъствието му подчертаваше колко е несправедливо да се очаква един социално слаб подсъдим да се опитва да се пребори за справедлив съдебен процес, без да има достъп до специалисти по криминология. Барни беше поискал такава помощ още преди няколко месеца, но съдия Джоунс му я беше отказал.
А съдия Джоунс трябваше да знае, че не се прави така. Три години по-рано един важен процес от Оклахома стигна до Върховния съд на САЩ и изходът от него разтърси съдилищата в цялата страна. По делото „Ейк срещу щата Оклахома“ Върховният съд постанови:
„Когато обвинението се изправи срещу подсъдим в неравностойно социално положение, трябва да се вземат мерки, които да осигурят адекватното му представяне в съда… Не може да има справедливост, когато — просто в резултат от бедността си — подсъдимият няма възможност да участва адекватно в съдебния процес, от който зависи свободата му.“
Решението по делото „Ейк“ изискваше обвинението да осигури основните инструменти за защита на социално слабите подсъдими. Но съдия Джоунс не се съобрази с него — нито в процеса срещу Фриц, нито в този срещу Уилямсън.
Криминологичните доказателства бяха основна част от обвинението. Джери Питьрс, Лари Мълинс, Мери Лонг, Сюзан Ланг и Мелвин Хет до един бяха специалисти. Рон имаше само Барни — адвокат с опит в съдебната зала, койго обаче за съжаление нямаше физическата възможност да види доказателствата.
След Мелвин Хет обвинението приключи с изложението си. В началото на процеса Барни се беше отказал от правото си на встъпителна реч. Беше го запазил точно за този момент. Беше рискована маневра. Повечето адвокати от защитата нямат търпение да се обърнат към съдебните заседатели още в самото начало, за да посеят в тях съмнения по отношение на доказателствата, които ще представи обвинението. Встъпителната и заключителната пледоария са единствените моменти от процеса, когато адвокатът има право да се обръща директно към съдебните заседатели, и такава възможност рядко се пропуска.
След като обвинението приключи, Барни отново изненада всички, като за втори път се отказа от правото си на встъпителна реч. Той не обясни мотивите си, защото съдът не го изискваше, но тактиката му беше твърде необичайна.
Вместо това Барни започна със седем надзиратели поред, които застанаха на свидетелското място и отрекоха да са чували Рон Уилямсън по някакъв начин да споменава, че е свързан с убийството на Картър.
Уейн Джоплин беше секретар в съда. Барни го повика като свидетел, за да разкаже за криминалното досие на Тери Холанд. Тя беше арестувана в Ню Мексико през октомври 1984 г., докарана в Ейда и изпратена в затвора, където незабавно беше оказала съдействие за разрешаването на два сензационни случая на убийство, макар че беше изчакала две години, преди да съобщи на полицията за драматичното признание, което й беше направил Рон. Беше се признала за виновна по обвинението във фалшифициране на чекове, беше получила петгодишна присъда, от която три години условно, и беше глобена да плати: 70 долара съдебни разноски, 527,09 долара възстановяване на сумата от чековете и 225 долара такса за адвокатите, които трябваше да изплаща на месечни вноски по 50 долара, както и 10 долара за системата на затворите и 50 долара месечно за фонда за обезщетение на жертвите на престъпления.
Тя внесе първите 50 долара през май 1986 г., но после очевидно всичко беше простено, защото плащанията спряха.
Така Барни стигна до последния си свидетел — самия подсъдим. Да позволи на Рон да даде показания беше рисковано. Той избухваше толкова лесно — по-рано същия ден се беше развикал на Тери Холанд — и съдебните заседатели вече се страхуваха от него. Освен това имаше криминално досие, от което Питърсън нямаше да се поколебае да се възползва, за да подложи на съмнение достоверността на показанията му. Никой не беше сигурен колко от лекарствата си получава, ако изобщо имаше такива. Беше непредвидим и — най-лошото — не беше предварително подготвен от адвоката си.
Барни поиска да поговори насаме със съдията и му каза:
— Сега почва интересното. Бих искал почивка, за да направя каквото ми е по силите да го успокоя. Изглежда ми… ами поне спря да скача за всяко нещо. И без това съм готов да използвам правото си на почивка.