В подножието на Висшата мъдрост (Избрани теми от Науката за духа)
- Автор: Коган Маха
- Язык: болгарский
- Переводчик: Никола Берчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «В подножието на Висшата мъдрост (Избрани теми от Науката за духа)». Краткое содержание книги:
Личността умира след всяко въплъщение, но натрупаният опит се съсредоточва в зърното, както всички растения се съхраняват в семето. В семето не може да се види под микроскоп формата на растението, с изключение на семето на лотоса, тъй като то се отнася към сферата на невидимото, както и зърното на духа. Всички наклонности и особености на характера са скрити в зърното и се разкриват или могат да бъдат разкрити, във всяко ново въплъщение напълно или частично, в зависимост от кармическите предначертания. Много хора знаят, че притежават едни или други способности, не намерили приложение в живота. Има случаи, когато тези способности се проявяват изведнъж в зряла възраст или дори при залеза на живота. Трябва да се има предвид, че кармата има за цел всестранното развитие на Индивидуалността и затова във всяко въплъщение я поставя при такива условия, при които се развива или укрепва определено качество. То трябва да се закрепи и да израсте, ако ще за това да са необходими и няколко въплъщения. При това растат не само положителните качества. Понякога може да се проследи упадъкът на духа през няколко въплъщения последователно, когато започват да растат отрицателните качества на духа. Понякога на тях се дава възможност да израстат до своето уродство, за да намери човек сили да се пребори с тях и да ги предаде на изгаряне. Не всяко съзнание може да види плевелите още в зародиш. Същевременно съзнателното залагане семената на желаните качества и особености на характера, с твърдата увереност,че някога — в близкото или далечно бъдеще — този труд ще даде своите резултати, е особено плодоносно за развитието на положителните качества на духа. Съзнателността и отчетливото мислене са необходими за всичко. Затова добрият стопанин се грижи за градината на съзнанието непрестанно,тъй като нищо не свършва и нищо не се прекъсва, а всичко продължава в безпределността. (5.27)
В своето болшинство човечеството малко се замисля за предназначението на живота и още по-малко за подготовката на съзнанието за след телесното пребиваване. Хората малко подготвят своите тънки тела и малко ги разреждат, т.е. олекотяват, за прехода в Тънкия свят. Те са се разучили да мислят самостоятелно, но затова пък прекрасно са се научили да мислят по шаблона „Така мислят всички…“ Това положение стои в основата на мисленето, като анализът и прогнозата са заместени от спасителното „като всички“. Но животът на съзнанието е индивидуален: човек идва на света сам и сам го напуска; сам е, когато се измъчва и страда, и дори физическата болка е индивидуална. Индивидуалността на развиващата се монада е безспорна, поради което и формулата „като всички“ е непригодна. Отговорността за мисленето и постъпките тежи върху Индивидуалността — носителка на всяка последователно въплътена личност. Личността отдавна се е успокоила в гроба с всичките си отличия и удостоверения, но нейният Носител продължава своето съществуване в Надземния свят, жънейки следствията на земния си живот и носейки отговорността за онази посока, която умрялата личност е задавала на своята Индивидуалност. Личността и нейните интереси са оформяли бъдещите следствия, макар че би трябвало да е точно обратното. Когато личността е нищо, когато аз сам по себе си съм нищо, а духът, пребиваващ в личността, направлява течението на живота й и я ръководи, тогава и само тогава личността може да осмисли ролята, която й се дава от духа за неговото развитие. (5.451)
Паметните дни ще считаме като дни за обединяване, когато то се усилва с числото на участниците. Тогава пространството се насища с вибрациите на Светлината, вървящи по нишките на устремност на тези, които помнят за хората или събитията, чийто срок е определен. Ние и Нашите хора сме обвързани със сроковете, т.е. активността Ни зависи от сроковете и се усилва или променя в съответствие с космичните срокове. Това трябва да се разбере и да не се очаква сняг през лятото и горещини през зимата. Не знаещите очакват явленията извън сроковете и, след като не ги видят, загубват силата на огньовете на устрема си. Но дори и да се знаят сроковете, трябва да се запасиш с търпение, тъй като близките Космични срокове по земните мерки могат да се окажат далечни. Ние се ръководим в Нашата работа от Космичните срокове и елементът време за нас губи своята обичайна власт. Живеем като че извън времето и над времето, което тече като бърз поток, докато Ние се намираме на брега на Вечността, покрай който се носи Потокът на живота. Личността на човека е потопена в Потока на живота, а неговото висше „Аз“ е извън времето, на брега и потокът тече покрай него. Излизайки от потока, личността престава да съществува като такава, но паметта за живота и придобития опит тя предава на своето висше „Аз“, което изпраща от себе си все нови и нови личности в Потока на живота или Колелото на времето. Личността служи само за придобиване на опит и знания, които предава на своята Безсмъртна Триада, а самата тя слиза от сцената и се разпада във физическия свят на съставните си елементи. На същия процес на разпадане подлежат и астралното и менталното тела, като не оставят след себе си нищо друго, освен знанията и опита, придобити вече в Надземните планове. (5.514)