Кристалният отломък

Оттам видя огньовете, които обграждаха Брин Шандер. Още по на изток останките на Каер Кьониг и Каер Диневал тлееха. Откъм Термалайн се носеха дивашки крясъци и Дризт разбра, че градът на Маер Дуалдон бе в ръцете на врага.

Тогава сумракът, предхождащ зората, изсветли нощното небе и нови и нови гледки започнаха да се разкриват пред очите на елфа. Дризт незабавно обърна поглед към долината на джуджетата и се успокои, когато видя, че скалите в южната й част бяха срутени — хората на Бруенор и Риджис, както предположи елфът, бяха в безопасност.

Ала гледката на Брин Шандер съвсем не бе толкова успокояваща. Вярно, че бе чул хвалбите на пленения орк, видял бе и следите, и лагерните огньове на войската. Въпреки това елфът бе слисан при вида на огромните пълчища, които изпълваха земите наоколо.

Гледката го изуми.

— Колко гоблинови племена си събрал, Акар Кесел! — възкликна той. — И колко великани те наричат свой повелител!

Жителите на Брин Шандер щяха да оцелеят само докогато Кесел им позволеше. Срещу такова множество те бяха напълно безсилни.

Смаян, елфът се обърна и тръгна да търси някоя дупка, в която да си почине. Нямаше как да помогне на хората сега, а пък изтощението само засилваше отчаянието му и му пречеше да мисли.

В този миг някакво странно раздвижване в полето далеч под него привлече вниманието му. Разстоянието бе твърде голямо и елфът виждаше войската само като тъмна маса, ала все пак успя да разбере, че демонът бе излязъл пред редиците им. Дризт ясно видя как чудовището, което от това разстояние бе само едно черно петно закрачи към портите на Брин Шандер. Там, само на стотина метра от стените на града, демонът спря. Още веднъж Дризт усети свръхестественото присъствие на мощната магия, която бе почувствал и преди. Като туптящото сърце на живо същество пулсираше незнайният предмет в хищните ръце на демона.

Гоблините бързо се приближиха, за да наблюдават зрелището, но гледаха да се държат на почтително разстояние от непредсказуемия, жесток капитан на Кесел.

— Какво е това? — попита Риджис, притиснат от струпалите се по стените на Брин Шандер хора.

— Демон — отвърна Касиус. — Огромен демон.

— Защитата ни бледнее пред него! — извика Гленсатер. — Как бихме могли да се надяваме да устоим срещу такъв могъщ враг!

Демонът се приведе към земята, погълнат от ритуала. Постави кристала върху тревата и отстъпи назад. Неразбираемите думи на древното заклинание, които чудовището изричаше, ставаха все по-силни и по-силни, докато сивотата на небето се разсея — слънцето изгряваше.

— Стъклена кама? — недоумяващо каза Риджис при вида на туптящия предмет.

И тогава първият лъч на слънцето сякаш запали хоризонта. Кристалът проблесна и призова светлината. И толкова голямо бе могъществото на магическия предмет, че слънчевият лъч сякаш се пречупи и се вля в него, отдавайки му цялата си енергия.